☾𝘛𝘸𝘪𝘭𝘪𝘨𝘩𝘵☽

Здрач

Беше здрач

Всичко беше оправено и сега аз и Джимин лежах ме на едно одеало.

Беше леко студено затова той ме зави с друго одеало.

Дори ми сготви обят и вечеря.

-На лов ли беше с Ви? Когато те нямаше?

-Да тревожех се много. Лазех му по нервите.

-Можеше да ми се обадиш да те чуя.

-Но аз знаех че си в безопасност.

-Но аз не знаех къде си ти.
Аз.....

Беше ме срам.

-Какво?

-Не ми беше приятно да не те виждам... Аз също се тревожа за теб...

Мълчанието се задържа твърде дълго. Дали не го обидих или казах прекалено много.

Изведнъж той проговори.

-Ооо.........  Това не е добре.

Личеше си че му е трудно и го боли. Реших че повече няма да повдигам тази тема.

Той отново проговори.

-Ще ти призная нещо.......
Въобще можеш ли да се погледнеш отстрани?
Ти си различна от всеки който някога съм познавал. Омагьосваш ме.

Сигурно се шегува. Разпознал изражението ми той продължи.