My Brother's Best Friend / Най-добрият приятел на брат ми/

04. "Това притеснява ли те?"

Прехапах долната си устна, докато го гледах за известно време да рови нещо в телефона си. Той стоеше там и капчиците пот блестяха по тялото му. Събу обувките си и не си направи труда да запали осветлението. Забелязах, че започна да се изкачва по стълбите и се паникьосах. Нямах къде да се скрия, затова бясно се затичах към стаята си. По време на пътуването ми към вратата, глупавите ми размити чорапи ме накараха да се подхлъзна и да падна направо по лице с най-силния шум, който можех да направя в 20:00 ч., в събота вечер.

"По дяволите, добре ли си?"

Не, защото предполагам, че си видял всичко, което току-що се случи. Той се втурва към мен и ме вдига.

"Благодаря"- казвам, когато силното му придърпване ме повдига бързо от земята.

"Ти...ти там ли стоеше?"

"О, не, аз-не-не бях"- не можах да измисля нищо на място.- "Аз бях просто-"

По дяволите Холи.

"Къде беше?"- решавам да сменя темата. Отпивам наистина силно, но не мога да пренебрегна ефекта, който той има върху мен, когато е без тениска.

"О, аз бягах, защо?"

"А, не нищо."

"Да, аз ами, просто трябваше да разпусна малко"

"Мхм, е получи ли се?"- питам.

"Да"- разсмива се. Започвам да вървя към стаята си и усещам как ръката му ме хваща за китката.- "Хей, нали не беше много самотна, докато бях навън?"- той се усмихва. Кикотя се глупаво, защото ръката му е на китката ми.

"Всъщност не"- усмихвам му се обратно. Преглъщайки бучката в гърлото си, не мога да не позволя на очите си да сканират корема му. Начинът, по който светлината от прозорците пада върху него ме подлудява. Колко много искам просто да го изтегля в стаята си и да заключа вратата.

Престани, Холи.

"Защо не си облечеш тениската?"- прочиствам гърлото си. Очите му се вдигат и той прави крачка по-близо до мен.

"Защо? Притеснява ли те?"

По дяволите, да. И то много.

"Не"- лъжа. Отстъпвам назад и отново си прочиствам гърлото.- "Аз ... аз просто"- той отново се засмя и усмивката на лицето му стана още по-голяма.