Чисто кръвни

Four

Никой от нас не говори, докато стигнем до вратата в долната част на дългите спирални стълби на офиса на Дъмбалдор. Вратата беше от светлокафява дървесина със златни панти и дръжка.

"След теб, принцесо." казвам му саркастично, като му махна първо да мине през вратата.

Изведнъж Драко ме бутна към студената каменна стена и обгърна голямата си ръка около врата ми, което ме направи почти безмълвно. "А сега слушай, няма да имаме проблеми нали? Защото съм много щедър да споделям стаята си с теб. Така че, не си натискай късмета мръснице." - прошепва ми той, докато раката му ме натиска по врата. Той ме гледа в очите докато се мъча да дишам. Намигам му и се усмихвам, което го кара веднага да свали ръката си от врата ми.

" Не ме плашиш. " казах, докато се опитвах да си поема дъх.

" О, нали? Добре." каза той изглеждайки почти щастлив "Хайде тогава да ти покажа нашата стая, докато всички са още в голямата зала."

Хогуортс е много по голям, отколкото си мислех, че ще бъде. Коридорите никога не свършват. Коридорите са празни, което изглежда като нещо добро. Не си казахме и думичка докато не стигнем общежитията. Все още бях в шок, че той се опита да ме удоши. Той вървеше отпред и водеше през лабиринта, който беше новият ми дом. Общата стая на слидерините беше предимно зелена и сребърна с големи кожени диваниот всяка страна на стаята, на който можеха да се настанят най-малко четирима души наведнъж. Имаше голям зелен банер, на който беше изписана табелата "Слидерин ската къща" над пръщящата камина. Камината беше единственото  ещо което придава ше на стаята някаква топлина.

"Значи общо взето това е всекидневната?" питам Драко, когато е на път да се качи по стълбите.

"Това всъщност е какво?" - повтаря ми той объркан.

" Знаеш ли, хол. Място, където можем да се отпуснем, което не е нашето общежитие." казвам му обратно опитвайки се с всички сили да обясбя какво имам в предвид.

"Просто обща стая." - отговаря той докато върви нагоре по стълбите.

Следвам го надолу по много дълъг и тъмен коридор с много врати, докато върху тях има номера. Вървим до стая S7. Той отваря вратата, зад която откривам всичките ми вещи вече са на онова, което изглежда е моята страна на стаята. Леглото ми е единично легло със зелени и сребърни чаршафи. На леглото, лежеше, сгънат, униформата ми.

Поглеждам към страната на стаята на Малфой, където има двойно легло с черни чаршафи нещо, което изглежда като кожено одеяло в подножието на леглото. Отново уноформа, сгъната спретнато на леглото. Леглото му беше поставено близо до големия прозорец с пейка отдолу със същото черно одеяло от козина, поставено отгоре.

Започвам да разопаковам нещата си и да ги сортира по чекмеджета та и нощното шкафче. Първото нещо в горната част на куфара ми е снимка на родителите ми (което не опаковах). Взимам я от чантата и го хвърлям в кошчето до вратата. И двамата ми родители са магьосници. Те никога не искали аз да бъда част от този свят. Основната причина беше заради семейството на едно момче, убито заради някакъв диктатор от света на магьосниците. Но това трябвало да е било година преди мен. Единствената причина, поради, която съм тук е чичо Снейп,който ме спаси от света на мъгълите. Винаги съм имала контакт с чичо, но той никога не остава дълго заради баща ми. В крайна сметка баща ми изговори името на майките ми, когато можеха да избягат от този свят. Просто исках да разбера защо биха искали да си тръгнат. Защо искаха да скрия силите си от света.

Докато хвърлям снимката в кошчето, стъклото в рамката се поръсва по целия твърд дървен под. Коленича, за да взема по големите парчета стъкло, което след това се реже в пръста ми.

"От какво го направи? "  попита ме Драко, докато се обръща за да види какво е причинило шума.

"Вече не го исках." отговарям докато изсмуква кръвта от пръста си.

Дарко се приближава, бръква в кошчето и изважда снимката. След това той ме поглежда с гняв и ярост.

Жива съм и тази глава е 666 думи да знам доста страшбичко число, но и това което е ядосал Драко още по стряскащо, а за това ще разберете в другата глава. xoxoxo