My Brother's Best Friend / Най-добрият приятел на брат ми/

06. "Аз съм женкар"

Събуждам се от същия досаден звук на алармата си и едва не разбивам телефона си, опитвайки се да спра проклетото нещо. След случилото се снощи не мисля, че още съм готова да се изправя срещу Сойер. Тръгвам към училище, като избягвам да се натъкна на който и да е в къщата. След като стигам там, ме поздравяват същите неприветливи лица и учители, които виждам всеки ден. Всички с нетърпение бързат да завършат вече. Много от хората дори не си правят труда да се появят повече. Веднага щом си предадат и последното есе, те са готови.

През този семестър нямах часове с Камил, което наистина направи годината ми по-непоносима. Така че първият и вторият час вървят супер бавно, докато най-накрая не стане обяд. 

"Хей"- седям до Кам на обичайното ни място на пейките пред училището.

"О, Боже, чу ли?"

"Не?"- изумена съм от нейното вълнение. Твърде рано е да реагирам на въпроса ѝ.

"Чух, че Джейкъб ще те покани на среща."

"От кого?"

"Робърт е дочул разговор между него и приятелите му."- повдигам рамене, всъщност не виждам причина да се вълнувам за това.

"Не изглеждаш развълнувана"- казва тя. 

"Кам, Джейкъб не знае, че съществувам. Той е прекалено погълнат от малкото си популярност. Плюс това е неприятен и е тотален женкар."

"Значи ще го отрежеш?"

"Вероятно е просто слух"- отхапам от сандвича си.- "И в момента всъщност не ми е до срещи." 

"Така ли?"

"Ами да"- вдигам рамене. 

"Да бе, искаш да излезеш на среща още от 12-годишна"

"Е, не и с Джейкъб, това е сигурно. Освен това просто искам малко да разширя кръгозора си."- Кам сбръчка вежди. 

"О, все още ли става въпрос за онзи секси приятел на брат ти?".

"Видя ме гола"- изричам бързо.

"ТОЙ КАКВО?!"

"Мисля, че ме наблюдаваше, докато се преобличах. Предполагам, че е по моя вина, защото не затворих вратата "

"Лол, лол, видял те е гола? "

"Да."- прехапах нервно устната си. Камил става и трескаво размахва ръце.