My Brother's Best Friend / Най-добрият приятел на брат ми/

07. "Сигурна ли си?"

"Какво правиш?"- викам, грабвайки книгата си от ръцете на Сойер. 

"Аз...съжалявам, беше тук. Не исках да ..."

"О, моля те, както не искаше да ме шпионираш, докато се преобличах?"-обръщам се и се качвам нагоре по стълбите. Влизайки в стаята, сядам на леглото си и искам да умра, след като позволих това да се случи. Не знам откъде изведнъж ми дойде целият този гняв, но сега съжалявам.

Това е просто страхотно, той ме мрази.

След като хвърлих дневника си обратно в същата кутия, зарових лице в ръцете си. Просто очаквам как Райън ще нахлуе в стаята ми и ще започне да ми крещи, за това че викам на най-добрия му приятел.

Решавам да изпратя съобщение на Камил и да й разкажа всичко, което се случи, когато чувам почукване на вратата.

"Кой е?"

"Тъпакът"- казва приглушен глас. 

Отварям вратата и виждам Сойер. Забелязвам, че вратата на Райън е затворена, което означава, че той вероятно вече спи. 

"Може ли да поговорим?"- пита нервно. 

Отдръпвам се, оставяйки го да влезе и затварям вратата зад нас, за да не може никой да не чуе разговора. 

"Виж, съжалявам, че го прочетох, честно казано, просто го видях и не можах да се сдържа"

"Да, знам"- казвам под носа си.

"Сърдита ли си ми?"

"Донякъде. Искам да кажа - не. Не си прочел всичко, нали?" 

Легнах по корем на леглото си и подпрях брадичката си с кокалчетата на ръцете. 

"Не и последните няколко страници, това е сигурно"- шегува се той, като се приближава до леглото. 

Лицето ми се превръща в яркочервено и го заравям в завивките. 

"Надявам се, че нямаш нищо против да попитам, но наистина ли мислиш всички тези неща, които си написала?" 

Да. 

"Не"- смея се нервно. Усещам тежест на матрака, когато той сяда до мен.

"Сигурна ли си?". 

"Не."

Той леко се изсмива. 

"Какво ще кажеш и двамата да спрем да лъжем?"- казва.- "Ще кажа истината, ако и ти обещаеш да го направиш."