THE PLAYER

ГЛАВА 7.

На следващата вечер бях толкова нервна, че усещах спазми в стомаха, докато се опитвах да си избера подходящ тоалет.

Крачех напред-назад из дрешника, повтаряйки си непрекъснато, че това не е среща, а бизнес вечеря. С мъж, на когото вече бях отказала секс... неколкократно. С мъж, за когото не спирах да се чудя какво би било да правиш секс с него...

След повече от час обличане и събличане пред огледалото, най-накрая се спрях на нещо, което беше едновременно както професионално, така и секси. Довърших приготовленията си, грабнах чантата си и излязох.

Час по-късно вече стоях пред панорамния апартамент на последния етаж в Хилтън. Докато се наканя да почукам, вратата се отвори и бях посрещната от ухилена до уши блондинка.

- О, здравей, аз съм Бет. Ти трябва да си Аби. - отправи последен поглед назад в стаята и ми намигна. - Доста го поизморих днес. Надявам се, че това няма да развали плановете ти с него. Каквито и да са те.

Бет ми направи място да вляза в луксозния апартамент. Точно, когато тя затвори вратата зад гърба си, Хейдън излезе от банята прясно изкъпан. Захапах вътрешността на бузата си, за да не изстена при вида му.

Окей. Достатъчно голяма бях, за да си призная, че не ми хареса начина, по който Бет напусна жилището му. Дали не ревнувах?

- Извинявай. - каза Хейдън, откъсвайки ме от мислите ми. - Имах нужда от душ, след като Бет се престара и ме поизпоти малко повече от обикновено.
- Окей... Както и да е. Това си е твоя работа. - гласът ми прозвуча фалшиво и Хейдън го усети. - Нека да прескочим игрите и да минем по същество.
- Добре, без игри. - пристъпи към мен без да ме изпуска от очи. - Няма нищо друго, което бих искал да направя повече в този момент, от това да те изчукам срещу тази стена. Фактът, че току-що изревнува от физиотерапевтката ми, доказва само едно. Не съм се объркал. Ти ме желаеш, Аби. Просто още не си го признаваш. Но ще го направиш. Скоро.

Преглътнах трудно буцата, която се оформи в гърлото ми. Останах безмълвна. Той не грешеше. Никак даже. Двамата стояхме и се гледахме дълго и напрегнато. Бях на път да отстъпя, но слава богу, той бързо се окопити и отстъпи крачка назад.

- Трябва да направим това някъде другаде. - каза той, а гласът му беше нисък и пресипнал. - Нямам си никакво доверие сам с теб в тази стая.