Изтъкан от зло - книга първа от поредицата - Сборище на Дявола

Глава 9 - Вещери

След вечерята,  която беше преминала доста мълчаливо, бабата на Алис бе поканила Кели да преспи у тях. Тя разбира се, беше приела и бе останала да спи в стаята за гости.
Тази вечер Алис за първи път спа спокойно. Без странни сънища и без плашещи видения от миналото.
-Ставай поспаланке, днес имаме да планираме парти за рожден ден, а когато си вещица е далеч по лесно – крещеше Кели в стаята на Алис.
-От къде знаеш, че имам рожден ден?  - попита тихо момичето, косата му беше разчорлена и стърчаща на всички посоки, а погледът сънен.
-Аз знам всичко – Кели се ухили.
-Баба ми ли ти каза?
-Може би, но не това е важното– вещицата размаха развеселено  пръст.
-А кое? – попита почти отегчено Алис.
-Важното е, че това твое парти ще бъде по – епично от предишните ти епични партията.
-И как ще стане това? – Алис се измъкна от леглото.
-С магия, с магия. – намигна Кели. - Сега си скрита и нищо не ти пречи да я използваш.
Алис изпуфтя, прехапвайки устни.
-Да, само че аз не мога да я използвам.
-Ти така си мислиш – Кели я изгледа под вежди.
-Добре тогава. Какъв е планът?
-Ще направим партито ти епично с помощта на магията – Кели затвори едното си око и сбърчи нос, сякаш се канеше да каже нещо, което не беше много в реда на нещата, -  и моите приятели, без това ще трябва да работим заедно в бъдеще. Така че реших, че това е най – удобният случай да се запознаете и да разтопите ледовете, макар че се съмнявам, че въобще ще има какво да топите – обясни ведно Кели.
-Какви приятели? – Алис все още бе сънена и объркана.
И в този момент от долния етаж  се чуха крясъци.
-Уил, остави вазата на мира! Това не е твоята къща! – писъците принадлежаха на някакво момиче. – Дилън кажи му!
-Какво да му кажа? – чу се друг глас, който не звучеше много ентусиазирано.
Следващият звук, който успя да стигне до ушите на Алис, бе от разпиляването на стотици порцеланови парченца по керамичния под.
Алис скокна и се насочи към долния етаж, конкретно към хола, и завари шест човека около, който цареше пълен хаос.
-Е, Алис - Кели се хвана за главата, изглежда представянето не бе трябвало да се развие по този начин, -  това са приятелите ми.
-Здрасти! – поздрави я момчето, в чиито крака се намираха счупените парчета от скъпата порцеланова ваза.
Алис изгледа момчето подозрително.
-Това е Уил – представи го Кели.
Уил бе високо мускулесто момче с рошава гарвановочерна коса и дълбоки сини очи, в които се четяха палави искрици, а зад чаровната му усмивка, също се четеше пакостливост. Още от сега се разбираше, че това момче бе черната овца на групата.
-А това е малката сестра на Уил,  Ейприл. По принцип нямат кръвна връзка, просто са израсли заедно.
Момичето и помаха. Макар че не беше истинска сестра на Уил, тя много приличаше на него. Само че нейната коса беше дълга, права и с огромен обем.
Кели продължи да представя хората, които бяха окупирали къщата на Алис.
-Момичето с червената коса е Кали, а другото  до нея  Дилън.
Кали беше дребно, червенокосо момиче на около седемнадесет години. Голямо впечатление правеха очите ѝ, който бяха лилави. А Дилън беше висока и слаба като щека. Косата ѝ беше лешниково - кафява права, вързана на разпасана опашка, която почиваше мирно върху едното ѝ рамо, очите ѝ бяха жълто – зелени и някак змийски.
-Русото момче - продължи Кели, - е Евън
Евън беше като излязъл от приказката за Пеляшка. Беше висок, не много мускулест, с чаровна и  завладяваща усмивка и руса права коса. Само очите му бяха обикновени.
-А това е Съни, нашият водач – Кели посочи момчето с ръка, така сякаш бе най – важния от групата. А може би беше.
Съни беше момче на около деветнадесет, имаше дълга до раменете рижава коса, но лицето му оставаше скрито, гледаше в земята. Но  щом чу името си, Съни вдигна главата. Всичко в него изглеждаше нормално, до момента, в които Алис съзря очите му. Беше сляп.
-А къде е Алексис? – Кели изгледа всички накриво.
-Отказа да се занимава с такива детински истории като партита – Кали сложи последните думи в кавички.
-Ами ще се с правим и без нея, та предлагайте как да украсим къщата, все пак можем да направим нещата малко по – реални – ухили се Кели.
 
∞∞∞
 
След около половин час мотаници накрая всички се събраха в хола и започнаха да обсъждат разни идеи.
-Аз предлагам да го направим като изоставена къща, в която е имало брутално убийство да има много кръв по стените и предупредителни надписи, изписани отново с кръв – предложи Кали.
-Ъм, не – отряза я Кели – няма като какво да се облечем, освен като кръв. Имам по – добра идея.
-Добре, вместо да ни гледаш, пускайки мазни усмивки, по – добре сподели гениалните си планове – Дилън изгледа  момичето с досада.
-Нека си бъдем това, което сме – Кели се усмихна.
-Да си бъдем това което сме, къде е забавата? – Евън се метна на дивана.
-Права е, просто вие тъпаци, с изключение на Уил, защото той само упорито се опитва да счупи още една ваза, не намирате логиката във всичко това – тези думи дойдоха от Съни, който си стоеше спокойно на прозореца.
Приличаше на бог. Слънцето така минаваше през косата му, че тя наподобяваше пожар, а светлината пръскаше ореол около спокойната му фигура.
-И каква е логиката? – Дилън се озъби.
-Когато си себе си, тоест вещер, всяка извършена от теб магия ще се счета за нещо нормално – Съни се ухили студено.
-Добре ами ако реша да съм кръвопиец и си измагьосам истински зъби, нападна някого пред хората и му пусна малко кръв, каква е разликата? – Кали погледна момчето.
-Разликата е в кръвта, вярно е, че и с магия можеш да убиеш човек, но когато го захапеш с истински остри зъби ще е доста по – съмнително отколкото ако примерно момичето – Съни посочи Алис, – се покаже от горяща клада.
-Именно – Кели се ухили, - а това с кладата ще го използваме. Други идеи?
-Къде ще се провежда купона? – Дилън погледна Алис.
-В задния двор при басейна и като цяло в цялата къща – отговори тя.
-Без преддверието отпред, така ли?
-Да, там е пристройката на баба, а тя си ляга рано – отговори момичето.
-Добре – Дилън плесна с ръце – ето я идеята. Ще сложим две  фигури, наподобяващи санктуси пред вратата на дворчето, а отгоре ще сложим надпис гласящ „Добре дошли в ада!”.  А за фигурите. Ще държат коси, чиито остриета ще препречват входа. Щом някой иска да влезе в къщата, косите ще се вдигат, заедно с лицата на фигурите, чиито очи ще светват в червено. Самият двор ще напарвам така, че къщата, плюс пристройката на баба ти, да изглеждат мрачни. Тоест отвън прозорците ще са тъмни. Може да ги счупим малко, нали не наистина. Тук – таме  някоя омагьосана паяжина и бум…як декор.
-Да това е добра идея, друг? – Кели погледна насядалите на дивана вещери.
-Имам допълнение към идеята на Дилън – Ейприл се изправи, а сините ѝ очи обходиха дяволито стаята.
-Сподели – Съни повдигна поглед.
-Нека щом хората бъдат допуснати до купона, да ги затворим в къщата, така ще вкараме паника. Да пуснем мъгла и да ги накараме да си помислят, че наистина са в капан. Ще ги държим така и после ще ги избутаме към  двора, където ще има клада, от която ще се появи Алис, а ние ще излезем от сенките. Ще се хареса на група диви тийнейджъри.
-Така е – съгласи се Дилън,- а също можем да хванем Уил и да го завържем някъде преди да е опустошил къщата.
-Признавам си, че съм бедствие – момчето погледна Дилън, а тя му се ухили.
-Ами добре, захващайте се за работа – Кели плесна с ръце, - а ние с Алис ще обсъдим храната. И внимавайте какво правите с магията, нормалните хора не знаят, че тя съществува!
-Разбира се, ние винаги внимаваме, но за всеки случай вържи Уил – Дилън отново се ухили.
-Като ме искаш толкова вързан ела и ме вържи – опули се момчето.
-Добре, какво ще правим с храната? – Кели погледна Алис.
-Добра идея ли е? – русокоската се огледа.
-Кое?
-Да използвате магията така…на купон – Алис погледна подозрително Кели.
-Бъди спокойна – успокои я тя.
-Добре, а за храната мислех си да измагьосаш шадраван, от който да пада пунш с цвета на кръв, даже може и два.
-Дадено – Кели се усмихна.
-А също може да напълним и басейна с кръв и да пуснем бели лилиики да плуват вътре, ще бъде зловещо.
-Има защо, твоите купони да са най – посещаваните в града, имаш добри идеи – вещицата кимна одобрително.
-А също искам и кексчета с паяци и паяжини и може също и да сложим и очи около тях, който да следват хората, когато минат.
-Ще стане – Кели се усмихваше още по – широко.
-Оо, ще бъде епично! – Алис имаше чувството, че сънува.
-А сега нека да  ти покажа как да излезеш от огъня.
-Ще боли ли?
-Не, това е магия, а също трябва да ти направим и костюм. Истинските вещерски костюми са много по – различни от тези по картинките.
-Добре тогава  - Алис се подсмихна, това ще бъде най – великият ми купон.
-Ще се запомни – Кели се усмихна.
-Ъъ, за огъня, да отидем в задния двор – предложи Алис.
-Добре.
И двете се отправиха към задния двор.
 
∞∞∞
 
Алис и Кели отидоха в задния двор.
-Добре, с какво ще започнем? – попита Алис оглеждайки се.
-Първо ще те науча как да изпълниш съвършено номера за довечера, а докато другите украсяват ще започнем с основните знания, също ще ти направя и костюм, хубавото на магията е, че дори и да не ти хареса, можеш веднага да го промениш.
-Добре, значи какво трябва да измагьосам огън…? – момичето погледна своя учител.
-Правенето на огън не е много сложно, макар че от четирите елементи най – сложен за управление е той – обясни Кели, - но виж, за да направиш огън, който да е досущ като истински и да не пари е по – трудно, защото все пак и вещиците не са огнеупорни.
-Добре, ти можеш ли да направиш такъв огън?
-Да, но за да е по – сигурно Съни ще го направи, той може най – добре. Все пак е най – опитният.
-А... какво му е на – Алис посочи очите си.
Кели направи физиономия.
-Санктуси – отговори.
-Защо са тръгнали след него? – Алис все още не можеше да разбере нищо конкретно за тези плашещи същества,  освен че явно умееха да създават проблеми.
-Поради същата причина, поради, която тръгнаха и след мен.
Алис погледна неразбиращо.
-Избягах от смъртта – Кели се ухили така сякаш казваше най – веселото нещо на този свят, - всички ние го направихме.
-Затова ли ви преследваха?
-Винаги ще ни преследват. – вещицата отново се подсмихна иронично. – За да станеш част от сборището на Девините, трябва да минеш през няколко изпитания и  ако не успееш да завършиш последното, те те осъждат на нещо много по – лошо от смърт, а именно превръщане в Санктус. Затова бягаме. И ако не положим знака – Кели посочи трите завъртяни шестици, - няма да можем да правим магии, защото те ще засекат активността ни и ще ни хванат.
-Но защо наказанията са толкова сурови? – Алис неразбираше, кому бе нужно да убива някого само, защото се е провалил на изпит за членство в сборище.
-Не знам само Девините знаят. По принцип последното изпитание винаги е свързано смърт. Трябва да убиеш някого, на мен се падна да убия майка си.
-Никой не може да убие майка си просто така – Алис се възмути, - тоест това е...
-Не, аз щях да го направя, тя никога не ми е била майка, но обстоятелства са други – Кели затаи дъх.
-Ако не искаш да ми казваш, недей – пророни Алис, забелязвайки физиономията ѝ.
-Върховната Девина, тази която определя всички правила, е сестра на майка ми, но нейните закони са сурови и враждебни, като цяло сборището предпочита майка ми, защото тя е по – добрият вариант, макар че и тя не е добрата фея спасителка, просто е по – малкото зло и за нея не е важна само личната ѝ слава. Затова не я убих, а и научих много неща за Девините, неща, който не исках да знам. Така че причините да се откажа бяха твърде много – обясни Кели.
-Разбирам те – излъга Алис, нищо не разбираше, но просто не знаеше какво друго да каже.
-А, добре, стига толкова приказки, да се захващаме за работа, че времето си лети – вещицата се усмихна.
А колкото до Алис, тя  дори си нямаше и бегла представа, какво я очакваше в следващите два часа.
 
∞∞∞
 
Ейприл се опитваше да закачи един страховит плакат на входната врата на къщата. Той представляваше лента с надпис „Welcome to hell”, а с малки букви отдолу пишеше „let win together, here in hell”, поне на това се бяха спрели най – накрая. Ейприл се опитваше да окачи плаката, а под нея Евън ѝ се присмиваше, все пак тя не беше особено висока, а трябваше съвсем сама да закачи проклетия плакат.
-Абе, защо вместо да ѝ се присмиваш, не вземеш да ѝ помогнеш? – Съни се беше взел отнякъде и гледаше така, сякаш не му пукаше от това, че земята се върти и, че е достатъчно само да си го помисли и тя ще спре, за да може той спокойно да си слезте. Да, да слезте от земята, няма логика, но такъв бе животът, съвкупност от безсмислени случки и съвпадения, а по – нататък се оказва, че все пак е имало някаква логика в тях.
-Ти как ме виждаш, нали си сляп? – Евън го изгледа с насмешка.
-Не си играй с огъня момченце, може яката да си подпали задника! – Съни изглеждаше уверен в думите си.
-Ами да от огъня ме е страх, но от теб Съни... – Евън плесна с ръце и се усмихна с някаква пренебрежителна усмивка.
-Искаш ли да видим това – в очите на Съни се долови палава искрица, макар че беше сляп, той виждаше всичко, той бе един от най – могъщите кандидати на Девините, но и както другите, бе отказал да завърши последното си изпитание.
Съни и Евън се гледаха свирепо, така сякаш всеки момент щяха да скочат на бой и да се бият до смърт, но този така суров момент, беше прекъснат от пукване на дърво и женски писък. Ейприл беше паднала на земята и се държеше за задните части.
-Е, казах ти да ѝ помогнеш  – изсъска Съни.
-Е що ти не и помогна? – Евън се разсмя.
-О, знаете ли – Ейприл премина между тях, гледайки ги сурово, – и двамата сте идиоти!
-Е сега видя ли, провали ми шанса с нея – изсумтя Евън.
-Как така съм го провалил, като такъв никога не е имало – Съни бръкна в джоба на дъните си, прехапа устни, завъртя се на пети и с подсвиркване се отдалечи.
-Да бе, прави се на готин! – изсумтя Евън и се прибра в къщата.
 
∞∞∞
 
Другите все още украсяваха, то по – скоро те украсяваха, а Уил разваляше всичко, е без да иска де, но все пак това си беше Уил.
-К'во става? – Евън огледа помещението.
-Вършим си работата за разлика от теб – отвърна Кали.
-Е добре де – озъби се Евън.
-Еми какво само пречеше на Ейприл, а сега тя е в банята и чисти кръвта от ръката си – обясни Дилън.
-Абе не ми пука за това, което прави тя. – отвърна Евън.
-И ние трябваше да ти повярваме ли? – Кали погледна саркастично момчето.
-Да, ясно е че имаш някакви чувства към нея, но не това е начина да ѝ ги покажеш, така дори и мазохист няма да ти върже – разсмя се Дилън и двете с Кали си плеснаха ръцете, смеейки се.
-О, я си гледай работата, защо не отидеш да досаждаш така и на Съни.
-Защото Съни си е Съни – отвърна Кали.
-Страх те е от него – Евън се засмя.
На Кали ѝ стана гадно, не я беше страх от Съни. Напротив тя го обичаше като брат, точно това беше причината да оставят Съни да си бъде странният мрачен тип, който си беше.
-Не ме е стлах от него, не може да ме е страх от човек, с когото съжителствам, просто знам, че не трябва да му се мешам в работите. – заяви Кали и напусна помещението.
-Видя ли, оплескваш всичко – Дилън го погледна накриво, но тя беше от момичетата, на които не им пукаше особено.
-Ами Уил, той троши почти всичко, до което се допре – заяви Евън,  поглеждайки момичето, което в момента си стоеше кротко на дивана, блеейки в телефона си.
-Ей, аз нищо не правя, поне не и сега – озъби се Уил.
-Оф, нищо – Евън се намръщи и също напусна помещението.
-Не мога да ги разбера тия хора днес, всички се държат странно. – отбеляза Дилън и продължи с украсяването.
 
∞∞∞
 
Кели беше обучавала Алис вече повече от час и половина. Е имаше някакъв известен напредък, но все още не беше достатъчно. Кели бе показала на Алис целия номер, а после я беше научила как да не се подпали докато го изпълнява, но за сметка на това тя няколко пъти беше подпалила завесите и като цяло околните предмети.
-Оф не става! – изпъшка Алис след поредният провал.
-Ще стане само не се отказвай. – насърчаваше я вещицата.
-Казваш ми го за не знам си кой път – Алис се настани на хамака, който висеше в двора.
-И ще ти го казвам, докато не успееш – ухили се Кели.
-Тоест докато света свърши – Алис се усмихна.
-Нямаме толкова време, ако не искаме света да свърши по наша вина.
-И това ли е вариант, толкова ли са силни Девините?
-Не – Кели направи физиономия, -  те са по – силни.
-Ох! – Алис легна на хамака.
-Хайде ставай номера няма да се научи сам, а ти си Алба, вярно не си учила магия, но то трябва да е в кръвта ти, поне направи нещо. – Кели отново се опита да мотивира русокоската.
-Да, направих – Алис се усмихна победоносно, - подпалих завесите. – тя вдигна палци в знак на това, колко добре се е справила с подпалването им.
-Не говорех за това, но както и да е, продължаваме, а отказ не съществува. – Кели плесна с ръце.
Алис стана  умърлушено и се отдалечи малко, след това разпри ръцете си и изчезна от погледа на Кели. След около две секунди пред вещицата се появи малко пушаче, което постепенно  премина в огън, а в него се очерта женски силует, който скоро се превърна в Алис, която излезе невредима от него. Огледа се и дори не повярва на очите си, не беше подпалила нищо този път.
-Успях! – провикна се, започвайки да скача от радост.
-Да така е. – съгласи се Кели. – Но не бързай да се радваш, сега трябва да го направиш малко по – бързо.
-Шегуваш се! – на лицето на Алис се изписа измъчено изражение. 
-Не се – Кели се ухили.
-Господ да ми е на помощ! – момичето изглеждаше отчаяно.
-Ние сме вещици скъпа, няма Господ в нашия свят, ние сме Господ, ние сме боговете – отсече Кели.
-Щом казваш.
-А сега се стегни и го направи.
-Добре! – съгласи се Алис, не че искаше, просто нямаше друг избор.
След около час Алис вече беше научила и бързината, но сега пък беше започнала отново да пали разни работи, така че имаше нужда от още упражнения. Времето бързо напредваше и ето, че вече беше пет часа следобед. Оставаше малко време, а Алис все още не се справяше перфектно.
-Перфектно! – Кели запляска с ръце.
Този път Алис се беше справила чудесно.
-Така ли?
-Да. – Кели се усмихна – А сега е време за суровата истина.
-Какво? – Алис помисли, че отново ще я критикува нещо.
-Аз бях една от най – добрите ученички на Девините, а този номер, за да го науча така, както ти го направи ми отне месец. – Кели се ухили.
-Сериозно?! – Алис погледна момичето с паника.
-Да – вещицата се разсмя.
-Приключихте ли, защото е време за костюмите? – Ейприл се беше показала на вратата, която водеше към двора и гледаше двете момичета с усмивка.
-Хайде, сега да ходим да ти направим тоалет, с който да приличаш на истинска вещица – Кели отново се ухили и задърпа Алис към вратата.