Mi vida,mi musica..

Глава 1

Днес е първия ми учебен ден.Облякох си една сива блуза,черно горнище,дънки и кецове.Баба ме изпрати до входа на училището,пожела ми късмет и си отиде.Бяхме се преместили защото тук можело по-добре да лекуват дядо..

Когато влязох в класната стая всички ме зяпнаха все едно бяха видяли призрак.Преподавателката по Музика ме придрожи до мястото ми.Беше до едно момиче с руса коса и много,много сини очи.Изглеждаше прекрасно.Когато започна да говори за някаква тема,която на никой не му представляваше интерес някой се провикна дали може да се упражняваме с пеенето САМОСТОЯТЕЛНО..Ама?!Как...та то аз не мога да пея...ще се изложа...уфф.Госпожата явно беше срещу мен без да знае..Когато дойде в моя ред,госпожата ме попите коя песен исам да изпея и аз и казах "Lo que soy" на Деми Ловато.Тя се усмихна и аз запях.Когато приключих всички ръкопляскаха и ме поздравяваха.Госпожата ме попита от кога пея.

Аз:Ами госпожо,аз не..пея.

Тя:Не,не не наричай ме Анджи.

Аз:Добре.

А:Как така не пееш?!Та ти имаш такъв талант,запомни че не трябва да се притесняваш и трябва да отвориш гърлото си и да се забавляваш.

Аз:Благодаря.

Седнах си на мястото.Русото момиче ми подаде едно листче,на което пишеше: "Много хубаво пееш."Отговорих и така цял час си "писахме".След часа по Музика имахме История.Седнахме двете.Тя се казваше Рая и бе отраснала в Африка,но преди 2-3 години са се преместили.Бях в часа за напреднали по История защото в предишното училище ми казваха,че трябва да стана историк-музикант :D Та както и да е.В последсвие дойде обядът и седнахме навън защото времето беше хубаво.Докато излизахме от училищната врата се блъснах в едно момче..

Следва продължение...