ДАМИ И ГОСПОДА, АЗ СЕ ЗАВЪРНАХ!
Дам, моя прелестна милост пак я натегна сесиината депресия и отново вместо да учи тя е тук.
Това е новата ми история и се надявам да ви хареса! Ако е така, дайте по един вот или коментар!
Enjoy! 😘😘😘
----------------------------------------------------------------------------------------Пресияна
-И... До тук бяхме! Старата таратайка официално предаде Бого дух.
-Ти ебаваш ли се с мен?
Много мразех да разочаровам Боряна, но сега определено трябваше да го направя. Колата изпускаше масло като за световно, водата се изпряваше колкото и да сложиш, а двигателят... Той дори и за скраб не беше.
-Съжалявам Бори! Сиси вече беше на възраст. Бас ловя, че тоя Ситроен е по-стар и е видял повече път и от двете ни взети заедно.
-Уффф яя... - изпръхтя тя. - Не можеш ли да я закърпиш някак си? Имаме още само около четиридесет километра до София. Или поне до някоя бензиностанция да стигнем, за да се обадим за помощ.
-Нали имаш телефон?
-Умря преди час. А твоят още е на парчета отзад.
Да. Забравих, че благодарение на нея и двете й леви ръце сега моят телефон беше по-умрял и разглобен от тази трошка! Нищо лично Сиси, но ти наистина беше една мега стара и раздрънкана кола.
-Дано някой да мине и ако не с друго поне с телефон да ни услужи.
-А, не! Забрави. Няма да пътувам на автостоп. Знаеш, че майка ще ни разфасова, ако разбере за това.
-Нямаме избор Бори. Така че сега си завлечи кльощавия задник ей там и се озъртай за кола или някой, който да ни помогне.
Боряна изпръхтя отново, но не й обърнах внимание. За двадесет години бях свикнала на всичките й фасони. Тя беше любовта на мама и тате. Така де - нейните майка и баща. Боряна беше две години по-голяма от мен. След раждането й родителите й започнали да правят планове за следващо дете. Те дълго време опитвали, но без особен успех. Когато най-накрая чудото се случило един ненормалник нападнал жената с нож. Освен, че загубила детето си, се наложило да я изчистят поради настъпила по-късно инфекция. И така накрая стигнаха до мен.
DU LIEST GERADE
Винаги до мен 🔞
RomantikОтритната от света. Това е нещото, което Пресияна Пеева ще помни до живот. Загубила най-ценият си човек тя няма какво повече да губи. Груб, арогантен, безбожно красив, но с добро сърце скрито под каменна фасада. Захари Карапетров. Издигнал се от нищ...