Дойде линейка. Седях до него, държах ръката му и я стисках. Усещах слабия му пулс. Не усетих как стигнахме, лекарите го издърпаха от мен и го вкараха вътре. Аз се затичах и го погледнах. Толкова беше, как да кажа, слаб и някак беззащитен. Исках да го заместя в болката му но не можех. Чаках заедно с Мек и Джейк отвън, ту плачех, ту гледах безцелно из белите стени на болницата. След близо може би час доктора излезе.
-Докторе какво става? Защо е припаднал? - казах аз тревожно със сълзи на очи
- Приятеля ви е поел много голямо кличество от това вещество. - подаде ми пликче със някакъв наркотик.- ще се наложи да задържим това.
Посърнах. Щях да падна ако Мелинда не ме хвана. С Джейк ме сложиха да седна на един стол.
-Джейк веднага ми кажи какво е станало, чух те какво каза на Джак така че ми кажи! - казах всичко на веднъж
-Не мислиш ли че ще е по-добре той да ти каже? - каза спокойно Джейк
-Ти сериозно ли?!? Виж в какво състояние е той?! Мислиш ли че успее да ми разкаже? - вече крещях аз
-Чуй ме, ще ти каже всичко, слезте до кафенето, седнете и той ще ти разкаже- каза Мел а аз и отговорих
-Няма да го оставя тук сам!
-Няма да е сам, аз съм тук спокойно мила! - каза най-добрата ми приятелка и ме гушна и аз и отвърнах
Слезнахме с Джейк до долу в пълно мълчание. Взехме си кафе и седнахме на първата маса която видяхме.
- Започни да разказваш!- скастрих го аз
-Добре... Всичко започна преди две години..
Възатановка от преди две години:
Г.т. на Джейк
-Джак ела веднага тук! - извика Елина през зъби
-Кажи слънце. Какво има? - прегърна я през кръста, но тя го отблъсна
- Какво е това?!- посочи с насмешка купищата дрехи навсякъде из апартамента
- Амии разхвърлян съм слънчо, знаеш. - почеса се по главата Джак а аз се засмях защото от една страна и аз бях виновен. Все пак и аз живеех тук а тя, какво? Дойде и се разпорежда! Патка!
-Веднага да подредите, аз започвам да приготвям за довечера храна. - каза вече спокойно Ели и тръгна към кухнята. Джак я спря и я целуна леко по усните.(впрочем вечерта щеше да има як купон )
