Събудих се насред гората. Телефона ми го няма, както и раницата. Какво се е случило по дяволите??
Помня, че си тръгвай от училище. Бях втора смяна и навън беше тъмно, чух шум зад мен, но нямаше никого. Щом се върнах към пътя си изведнъж всичко стана черно.
И така, големият въпрос е как съм попаднала тук!?
Но какво е това, примижих очи към отсрещния храст. Той сякаш мръдна. Е, не... някаква черна опашка се шмугна в него. Може да е куче. О, Господи дано да е куче.
Изправих се леко и с плавни стъпки тръгнах да се измъквам. Но шибаните листа, нападали от дърветата шумоляха при всеки допир с босия ми крак. Разбираемо, все пак е есен.
Лошото беше, че опашката на "кучето" вече не стърчеше от храста. Дано не ме е видяло. За последно се огледах, докато не чух гръмко ръмжене. Пред мен стоеше триметров звяр на четири крака, с лъскава и черна като катран козина и остри зъби, стърчащи от уста му в страшна гримаса. Обикновено Биг избягала е тази ситуация, но краката ми сякаш се бяха вкоренили в почвата под мен. Седях и се взирах в големите му златни ириси. Започнах да свиквам с присъствието му и седнах на "килима" от жълти листа.
Звяра вече не ме гледаше все едно съм му обяд, а като малко дете заинтересовано от приказка.
Изведнъж се чу силен вой, и звяра ме погледна уплашено след това разтърси муцуна и изчезна между дърветата с безумна скорост.
Боже, това беше странно, а сега как да се прибера?!
YOU ARE READING
||Той е нейн и тя негова||
Mystery / Thriller....но дали? Никой не може да предвиди какво ще ти се случи. Само чертаеш пътя на своя живот..... Това е историята за едно момиче, което попада в напълно нов свят. Принципите й да разрушени и тя трябва да жонглира между предишния си живот и новият...
