Гледната точка на Дани:
Отворих очи и видях Сара, която се държеше за мен. Видях също как някой я дърпа. Обърнах се. Сара сега се намираше под мен. Изправих се и ударих нападателя в челюстта. От удара кокалчетата ми станаха огнено червени, а похитителят падна по стълбите. Отидох до него и какво да видя... Ха "голяма изненада"! Беше Теодор! Естествено! Хванах го за яката и го предупредих повече да не се доближава до мен, а още пи-малко до Сара!!! Отидох при Сара, която ме гледаше доста учудено?!
Гледната точка на Сара:
Дани се приближи към мен. Лежах на земята. Той дойде до мен, наведе се и започна да ме гали по косата. Приближи са, за да ме целуне, но аз го бутнах.
-Добре ли си? Какво ти направи?
-Нищо особено. Просто искаше... Не знам?! Благодаря ти!
-Няма защо. Хайде!-каза и ми подаде ръка. Поех я и се изправих. Отидох в банята да се изкъпя. Седнах да уча и след няколко часа отидох да направя вечера. Всичко мина спокойно. След вечерята гледахме телевизия и после си легнахме. Дани каза, че ще одтане да спи не даивана. Не го исках! Знаех защо го прави.
-Дани... Съжалявам, но днес просто бях уплашена. Съжалявам, че те бутнах. Моля те, ела!
-Добре!
Прегърна ме, а аз едва тогава забелязах кръвта по ръката му. Явно е от счупването на стъклото на колата с лакът. Заведох го до мивката. Измих засъхналата кръв и отидох за спирт. Промих раната му и сложих лепенка. Легнахме си. На сутринта закусихме и тръгнахме на училище. Седях до Макс. Отново! Вече там беше мястото ми, а той беше наистина мил и МНОООГО сладък!!! Говорихме си за танцовата школа в която е той. Успя да ме навие да се запиша. Писах на Дани да не ме чака, защото щях да отида с Макс до школата. Часовете свършиха и тръгнахме към школата. През целият път до там, Макс се опитваше да флиртува с мен и да ми хване ръката, но ме успя. Въпреки че беше мил и сладък, аз съм с Дани! Стигнахме. Влязохме вътре. Залата беше огромна. Отидох при "главната". Помолих се да се запиша, но тя каза, че, за да ме приемат, трябва да им покажа един танц. Имах един готов. Щом свърших с танца всички ме гледаха с голямо очудване. Е... Приеха ме! Бях много щастлива. Гледах как тренират. Аз щях да започна утре. Макс танцуваше перфектно! С удоволствие ще му стана партньорка. Свършиха и той предложи да ме изпрати. Не отказах. Страхувах се да се прибирам сама. Стигнахме и до нас. Дани още го нямаше. Звъннах му.
-Дани! Къде си?
-С едни приятели. Ще се прибера след... след... офф след малко!-затвори телефона след тези думи.
Звучеше ми пиян. Притесних се. И друг път съм чувала майка му, да се оплаква на моята, колко е невъзможен, когато се напие. Замислих се къде ли може да е!? Ама естествено!!! Малко по-надолу от нас има бар, в който Дани ходи с приятелите си. Казах на Макс и го помолих да дойде с мен до бара. Съгласи се. Отидохме в бара. Не беше много късно и нямаше много хора. Веднага го забелязах. Беше преметнал ръката си през рамото на... Охх защо пак! Момичето беше Моли. Макс проследи погледа ми. Тръгна да казва нещо, но аз вече бях измислила отмъщението. Преди Макс да каже каквото и да било, аз го задърпах към Дани и приятелите му. Забелязаха ме, а Дани бързо се изправи и започна да говори нещо под носа си. Не исках да го слушам, защото знаех, че ще каже някъква лъжа. Взех една вода от масата и го полях. След това се обърнах и целунах Макс. Дани явно не беше пил много, защото след като го полях се освести. Започна да вика. Не ми пукаше. Хванах Макс за ръката и излязох. Седнах на една пейка, близо до бара. Макс седна до мен.
-Ей! Ок ли си?-попита ме той, като ме хвана за брадичката и повдигна главата ми. Целуна ме. Беше прекрасно, но ми беше ужасно тъжно. Благодарих му и го помолих да си тръгне. Съгласи се и ме остави сама. Точно когато си тръгна, Дани излезе бесен от бара. След него видях Моли да излиза. Викаше му. Единственото, което успях да чуя беше:
-Тази никога няма да е на моето ниво! Знам, че ме искаш! Ако не се върнеш сега, повече няма да можеш!!!
-Да Моли. Права си! Сара не е на твоето ниво. Тя е много над него!
Дойде до мен.
-Какво беше това в клуба?-попита ме.
-И аз се чудя същото Дани! Нали ми обеща! Защо не спази обещанието си?!
-Сара...
-Не! Никаква Сара! Този път прекали.-когато казах тези думи, нещо се сви в корема ми. Не исках всичко между нас да свърши тук и сега. Все още не. Обичах го прекалено много и бях готова да му простя. Но въпреки всичко си тръгнах. Дали защото знаех, че ще ме последва!? Да! Той го направи! Почувствах някъкво облекчение, когато ме хвана за ръката. Обърна ме, хвана ме през кръста и ме придърпа към себе си.
-Чувала си го и друг път. Знам! Но... Съжалявам! Обичам те!-преди да успея да кажа каквото и да било, той ме целуна. Никога да сега не ме бе целувал така. Потръпнах. Устните ни се разделиха. Погледна ме в очите. Стояхме така няколко секунди, след което го прегърнах. Той ме вдигна като булка и тръгна към нас. Зарових лице във врата му.
-Защо го направи? Твърдиш, че ме обичаш, но пак отиваш при Моли! Защо ми го причиняваш Дани?!- говорех спокойно.
-Имам нужди!
-Какви нужди имаш, за бога?!
-Имам нужда от секс! Не исках да се чувстваш виновна, защото не можеш да задоволиш тази моя нужда. Не исках и да те карам да го правиш! Заради това беше всичко!
-Защо просто не ми каза!? Добре! Щом имаш толкова голяма нужда... Ок! Няма да ти се сърдя. Просто ми казвай! Не искам между нас да има тайни! Обичам те и не искам да те загубя, а когато му дойде времето ще решим и този проблем!
-Благодаря ти Сара! Страхотна си!
Усмихнах му се мило. Носи ме до нас. Отключи вратата и влязохме. Остави ме на дивана и отиде в кухнята.
-Даниии, качвам се да уча.
-Ок
Учих два часа. Вече беше доста късно. Не бях гладна. Изкъпах се и си легнах. След 10 минути се качи и Дани.
На сутринта се събудих и видях, че Дани още спи. Целунах го, за да го събудя. Не се събуди. Целунах го още два, три пъти, но още спеше. Отказах се да го будя. Тръгнах да ставам от леглото, но усетих, как ръката на Дани ме обгръща. Притисна ме към него. Гушкахме се известно време и после станахме. Измих се и отидох в стаята да се облека. Беше студено и валеше снаяг. Обкякох си черни дънки и червен пуловер. За танците си взех клин и тениска с надпис "Don't touch me". Закусихме и тръгнахме. Днес беше последният ден преди зимната ваканция. Дани ме изпрати до стаята. Седнах до Макс.
-Хей! Всичко ок ли е вече?
-Да! Благодаря ти!
Часовете минаха спокойно. С Макс тръгнахме към школата. Всичко беше прекрасно там. Започнахме да учим нов танц. Трябваше да танцуваме по двойки. За мое най-голямо щастие, Макс беше с мен. Научихме няколко стъпки. Щяхме да продължим утре. Макс ме изпрати. Дани беше вече вкъщи. Отидох до него, целунах го и се качих да уча. Когато свърших слязох при него. Изпуках пуканки и седнах да гледаме филм. Той ме гушна, а аз положих глава ръка на рамото му. Филмът свърших. Качих се и се изкъпах. Легнах си. Не можех да заспя без Дани. Мина половин час... Мина един час! Притесних се, защото го нямаше. Слязох, за да проверя къде е. Слязох, но него го нямаше. Обадих му се. Не вдигаше. Писах му в месинджър.
"Къде си?"
"Няма значение!"
Проверих от къде е изпратено съобщението. Обадих се на Макс. За мое щастие, не спеше.
-Ало! Макс!
-Да?! Станало ли е нещо?
-Всъщност... Да! Дани го няма. Беше тук преди час, а сега го няма.
-Ок идвам във вас!
След 20 минути, Макс беше пред вратата. Излязох, хванах го за ръката и тръгнахме към "мястото". Стигнахме и почуках на вратата. Беше леко срутена постройка. Отвори момиче, горе-долу на моята възраст. Единствените дрехи на тялото й, беше бельото й.
-КЪДЕ Е ДАНИ!
-Коя си ти?
-ПОПИТАХ, КЪДЕ Е ДАНИ!!!
-Вътре. За кво ти е?!
-ВИЖ КВО ЛИГЛО, ИЛИ ГО ц
ИЛИ ОСТАВАШ СЪС СЧУПЕНИ РЪЦЕ!
-Няма!
Избутах я от вратата и влязох. Макс беше след мен. Видях легло и Дани беше вързан за него. Погледът му беше празен. И той беше само по бельо. Отидох до него.
