Винаги до мен 🔞

Глава 10

Пресияна

С Ема седяхме в градината и наблюдавахме Ивайло и Антон да се гонят около голямото дърво в двора. Отпих от чашата с кафе и се обърнах към нея.

-От колко време сте заедно с Ивайло?

-От три дълги години. Все още ми е странно, че точно този мъж е мой.

-Че защо да е странно?

Ема пое дъх. Ясно. Имаше нещо и на нея това никак не й се нравеше.

-Когато се запознахме с Иво, аз бях последна година в университета. Една вечер приятелките ми и съкваръирантките ми ме изведоха навън. Беше им писнало да ме гледат нон стоп с нос забит в някой учебник. Бях пред тежки държавни изпити. Семейството ми разчиташ на мен да стана част от семейната кантора, която вече бе открила клон в София. Първоначално доста се дърпа, но накрая се съгласих. Винаги съм била доста по-свита от останалите в правния факултет. Нямах време за себе си, защото постоянно учех. Отидохме в един от клубовете в центъра на града. Чувствах се адски не на място там. Без да искам се сблъсках с Ивайло и разлях питието му върху него. Тогава още му се носеше славата на вечния играч. Буквално ми предложи да отидем у тях и да му помогна да се почисти.

-Сериозно ли? - попитах през смях.

-Напълно. Изяде звучен шамар от мен. Взех си нещата, хванах си такси и се прибрах в общежитието. Беше ми адски некомфортно от цялата създала се ситуация. Няколко дни по-късно го засякох в кантората на баща ми. Татко бе дошъл от Бургас на кратка инспекция. Искаше да знае дали всичко е наред с новото място и как върви бизнеса. Тогава се появи Ивайло. Трябвало му правен съвет за нещо с фирмата на брат му. Когато ме видя буквално беше като препариран.

-Представям си как е изглеждал като е разбрал, че си дъщерята на шефа. - казах през смях.

-Почти получи удар. Трябваше да го снимам. Физиономията му беше безценна. Някак си успял да намери номера ми. Започна да ми пише. Знаех много добре, че е бройка и иска само да ме вкара в леглото си. Буквално опитваше с какво ли не. Да пием някъде по нещо, да ми покажел града, имало ново място и можело да се позабавляваме. Всякакви такива. Повечето пъти му отказвах. Една вечер обаче докато бях сама в общежитието той дойде. Обади ми се и каза да сляза долу. Чакаше ме долу с малък букет цветя. Каза ми, че една баба ги продавала близо до офиса му и решил да ме изненада. Беше толкова мило от негова страна. Продължи с милите жестове към мен, но аз самата си имах едно наум. Знаех, че ако веднъж му се отдам, аз ще страдам. Бях започнала да търся жилище, което да си взема сама. Той разбрал за това ми намерение и един ден просто ми даде ключове.