В името на отца и сина и Ким Джонг Хюн { boy x boy }

001 /край/

- И Моисей се качил на планината, където-

Джинки се опитваше да си държи очите отворени, Бог му свидел, че го правеше, но сякаш притегляни от невидима сила, те се затваряха по свой собствен акорд, бавно и сигурно като въртенето на земята.

- ...всяка заповед....

Гласът на свещеника допълнително влошаваше нещата. Приличаше толкова на много на този на дядо му, който бе велик разказвач и обичаше да приспива внука си с измислени истории за пиратски съкровища и прокълнати замъци.

Джинки се отказа да се бори със съня и се облегна на стената от дясната му страна, надявайки се, че отчето няма видимост към него.

Досега трябваше да е свикнал, че не е особен любимец на съдбата.

И защо правеха библиите с толкова твърди корици?

Отец Джон стоеше надвесен над него, библията с която го беше халосал по главата, все още на заплашително близко разстояние до него.

- Почти съм сигурен, че е грях да използвате светата книга за насилие. - промърмори Джинки, както обикновено, казвайки първото нещо, което му хрумне.

Отец Джон вдигна предизвикателно едната си вежда и приликата му с Арнолд Шварценегер бе толкова поразителна (като изключим бялото расо, естествено, някакси не си представяше терминатор с нещо прилично на рокля), че Джинки почти очакваше да чуе прослувотото 'I'll be back'.

- Благодаря за това малко напомняне, Джинки. Ще бъда още по-благодарен, ако внимаваш малко повече по време на сутрешните молитви. - каза отчето строго и Джинки можа само да кимне, изправяйки се на мястото си като войник. Това се случваше толкова обезпокоително често, че вече бе развил нещо като рефлекс.

Отчето се върна на мястото си и Джинки изпусна въздишка на облекчение, отпускайки се. Стаята миришеше на нафталин и познатата, тежка миризма започваше да го задушава.