Винаги до мен 🔞

Глава 17

Пресияна

Чух входната врата да се затваря. Тони изтича да посрещне баща си. С Марго вадехме последната тава сладки от фурната. Чувах щастливите възклицание на Тони, но не разбирах за какво са. След няколко минути Захари влезе в кухнята.

-А аз се чудех защо мирише така хубаво. - усмихнах му се.

-Правихме курабийки днес. Малкия вече няма търпение да ги опита, защото голяма част от тях са негово творение.

-Марго, може ли да сложиш една част от сладките в кутий? Родителите ми ще вземат Тони след малко за уикенда. Щели да го водят на вилата, за да подиша чист въздух и да си поиграе в снега.

-Той много ще се зарадва. Сега ще прибера част от тях.

Обърнах се към Захари и го сварих да ме наблюдава. Усетих как онази топка ниско в корема ми отново се заформя. Имаше нещо в този мъж, което не ми даваше мира. Исках да го имам толкова, колкото никой друг преди това. Но повече от всичко исках да разбера какво крие от мен. Нещо в думите му от преди няколко дни не ми даваше мира. Знаех, че един ден ще се разкрие пред мен. Вече го правеше малко по малко.

-Пресияна. - Тони ме прегърна през краката. - Обещай ми, че ще пазиш новия ми конструктор и няма да даваш на тати да си играе с него. - засмях се и го гушнах. Как да не обичаш това дете?

-Разбира се миличък. Ще го пазя далеч от баща ти. А ти гледай да не се простудиш в планината. Иначе тогава баща ти ще ти открадне конструктора.

-Обещавам! - зави тържествено и изкозирува пред мен. Грабна чантата със сладките и хукна към входната врата.

Къщата притихна. Без малкия немирник бе толкова голяма и... Празна. Не можех да си представя сам човек да живее тук.

-За какво си мислиш? - дъхът му опари ухото ми. Захари събра косата ми и я отмести настрани. Устните му докоснаха врата ми и аз наклоних глава настрани.

-Вече дори не помня.

-Чакай ме долу при басейна.

Захари се отдалечи, а аз бях като закована. Какво толкова искаше да правим там? Реших да го послушам и да отида. Седнах на един от шезлонзите и зачаках. Светлината от залеза, влизаща през малките прозорчета, се отразяваше във водата и й придаваше интересен оранжево-лилав отенък.