90. Когато разбереш

91 5 3
                                    

Станах рано сутринта и след като убедих сестра ми да не ме кара до училище, с Лили тръгнахме пеша към градската библиотека. Тя остана на горния етаж да работи по някакво домашно, а аз слязох в магическата част и се сблъсках с Тони и Лукас, които спореха за нещо, както винаги.

- Не си права, затова спри да настояваш. - викна Лукас.

- На косъм съм от това да ти тресна главата в стената. - каза Тони.

- Какво се случва? - питах, сядайки на един от столовете и двамата ме погледнаха.

- Антония отново се смята за всезнайка.

- А ти отново се държиш като идиот. А, чакай! Ти си идиот.

- Край. - каза Лукас и се метна към нея, но Тони беше по-бърза и успя да изрече едно заклинание, което запрати вампира в стената, карайки я леко да се напука.

- Може ли малко контекст на ситуацията? 

- Смятам, че Аштона се намира около Милано. За това питах Лукас дали когато е живял в Италия е виждал подобна поляна. Той обаче отказва да каже каквото и да било за Италия. - съобщи Тони. Тя все още държеше ръката си протегната, за да държи Лукас залепен за стената.

- Италия ми е болна тема. - призна той и аз пристъпих към него.

- Имаме нужда от помощ. Моля те. - казах и направих знак на Тони да го пусне. Тя спря заклинанието и скръсти ръце.

- В Италия бях нощен вампир, така че не съм обръщал кой знае какво внимание на пейзажа. Ходих главно по кръчмите. А когато Верина ме снабди със слънчев пръстен, бях твърде зает да се радвам на живота, че да оглеждам поляни с отровни цветя.

- Мразя те. - каза Тони и ме погледна - Казах ти, че е безполезен.

- Казах ви каквото знам. - защити се Лукас.

- Което е нищо. Каква изненада.

- Може ли да спрете да се карате? Зейн скоро би трябвало да кацне в Рим, а ние нямаме никаква нова информация, която да му помогне да намери цветето.

- Да не беше бързал да заминава. - Лукас скръсти ръце и се облегна на стената.

Итън излезе от колибата в гората, след като провери Дериан в килията, и се отправи към библиотеката да се срещне с Алекс, Лукас и Тони. Той не обичаше насилието и смъртта, но трябваше да признае, че нямаше търпение стария вампир да умре най-сетне. През седемтте години, които прекара с него, Итън го беше виждал да прави какви ли не злини и те винаги му се разминаваха. Не и този път.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now