𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*6*

- Хайде да играем на сардинки!- предложи Дияна, а Йешим и Джънгкук гледаха объркано.

- Сардинки?- попита Йешим.

- Като криеницата, но един се крие и всички го търсят.- отвърна Юнги.

- Хайде!- каза Ивайла и всички станаха от местата си, в това число влизаше и Джънгкук.

Застанахме в един кръг и започнахме да играем на камък, ножица и хартия. След дългото ни играене, аз загубих и трябваше да се крия.

Всички застанаха в една редичка и започнаха да броят до 100, а започнах да тичам на някъде. Накрая се скрих в задната градина на г-жа Мин, а там беше сумрак. Уличните лампи не осветяваха дори малка част от двора, което беше добре за мен, защото нямаше да могат да ме намерят.

Седнах на една плочка и започнах да наблюдавам улицата, която беше добре осветена. Чувах гласовете на тайфата ни, но не ги виждах.

Изведнъж Ивайла и Дияна търчейки минаха по улицата, след което се върнаха.

- Дали да влезем?- попита Дияна уплашено.

- А, не! Ако има нещо там?! По-добре не!- отвърна Ивайла и продължиха напред.
Знаех си, че няма да дойдат тук.

Щастливо си наблюдвах улицата и гледах как всички ме подминават. Чудеха се къде мога да съм, но никой не се сещаше за задната градина на г-жа Мин.

Правеха физиономии и знаци на другите, а аз едва се сдържах да не се засмея. Толкова са ми смешни!

Изведнъж улицата утихна. Не се чуваше абсолютно нищо. Започнах да си мисля, че им е омръзнало да ме търсят, затова реших, че ще отида в гаража.

Тъкмо станах от мястото си и в този момент видях нечий силует. Вървеше към мен.

Бавно и внимателно престъпваше, а аз започвах да се плаша. Ами ако е някой наркоман?! Защо ми беше да се скрия тук?! Можех да се скрия зад някоя кола, като нормалните хора!

Докато се самообвинявах, силуетът беше на по-малко от 2 метра от мен. Панирах се! Какво можех да направя?!

Тъкмо когато си отворих устата, за да извикам за помощ, той ми запуши устата.

- Искаш да ни намерят ли?- попита ме познат мъжки глас. Имаше силен, но хубав парфюм, който също ми беше много познат. Кой може да е?!

Махнах ръката му от устата ми и започнах да гледам към въпросния човек.

- Кой си ти?- попитах аз.