Търсих те дълго и те намерих в дом за инвалиди. Ти не можеше да ходиш. Взех те, за да се грижа за теб. Сега ти не знаеш на кой свят се намираш. Никога не си вярвала, че подобно нещо ще ти се случи. Плачеш всяка нощ от радост, заради моята любов и грижа, заради истинските чувства.....
Знам, че благославяш небесата, знам че не знаеш на кой да благодариш. Дали на молитвите, в дългите години на самота, дали на Бог или на Дявола.
Сега се чувстваш по-жива от всякога, знам. Дори на младини не си била по-щастлива, но трябва да знаеш.....
Трябва да знаеш, че аз благославям небесата хиляди пъти повече, заради възможността да се раздавам. Не знам дали изкупувам минали грехове или се боря за Рая, но аз съм истинския, твой длъжник. Благодаря ти искрено и от сърце, че ми позволи в този свят, поне веднъж, да бъда съвършен.
