Im Afraid

Пролог - Денят на убийството

2 години по-рано 

*Гледна точка на Анна*

Лежах на голямото лилаво легло и гледах с празнота белия таван изпълнен с все възможни надписи.Чаках Далия да се върне повече от час.Чух вибриране от телефон.Когато се изправих видях,че беше на Далия.Погледнах и беше някакво момиче,което не познавах.Реших да не вдигам,но пак се звънна.Вдигнах.Момичето веднага започна да говори.

-Ало,Далия готови сме.Къде да хвърлим телата? 

-Кои тела? - докарах горе долу гласа на Далия.Мисля,че се вързаха.

-Еми тези на родителите на Аннабел.Нали това искаше?Утре да ни платиш!-веднага затворих.Като чух това изпаднах в шок.Тя си е платила за да убият родителите ми!Но,защо?Глупачка.Трябва да и го върна и се сещам какво ще направя.Не ми пука дали ще ме намерят или не!

*след 2 часа*

Минаха се два часа,а нея още я няма.Вече бях в голямата бяла кухня с красиви бели щкафове,плот,а по следата имаше малка дървена маса с бяла красива покривка и бели столове.Държах доста остър нож и режех моркови.Изведнъж вратата се отвори.Погледнах,а на вратата седеше Дария с черно кожено яке,сини дънки дългата и къдрава руса коса и въртеше ключовете от колата.

-Сядай!-заповядах и й тя го направи.

-Какво става Анна?-попитаме тя,а аз забих ножа в масата.Тя се стресна.

-Какво става ли?Много добре знаеш.-започвах да крещя.

-Ще ми разнясниш ли?-каза стана и повдигна вежда.Аз взех ножа.

-Ще наемаш хора за да убият родителите ми.Ще ти го върна тъпкано,Далия!-Вдигнах ножа и го забих в корема и й тя падна.Започна да тече много кръв.Какво направих?Усетих поглед върху нас.Огледах и видях Хари на вратата с широко отворена уста.

-Какво правиш за Бога Анна?Ти да не си луда?-Хари започна да вика.Изведнъж всичко стана черно.

*Гледна точка на Хари*

Започнах да крещя,а сърцето ми биеше като лудо.Когато се осъзнах видях как Анна пада на земята.Отидох до нея и я вдигнах.Отидох до хола и я оставих на дивана.Бръкнах в джоба на черните си дънки и набрах полиция.

Полицията дойде до 5 минути,а с тях и линейка.Влязоха с гръм и трясък през врата и взеха Анна,а другите хора отидоха до Далия.Отидох до някаква жена на средна възраст,облечена в бяла престилка,бял панталон,а на престилката имаше табелка,на която пишеш Мира Фокс.

-Тя жива ли е?-попитах с тревожен глас.

-За съжаление не.-каза и се намръщи.Изведнъж някои ме потупа по рамото и когато се обърнах видях млад мъж с полицейска униформа.

-Извинете.Видяхте ли какво стана?-попита ме той.

-Да господине.-отвърнах му.

-Ще ни кажете ли какво стана?-попита ме господина.Ами сега.Не мога да натопя Анна.Та аз я обичам.Какво да кажа?

-Еми когато влязох момичето беше взело нож,а пред нея стоеше приятелката ми и казваше да не прави глупости,но тя не я послуша и се самоуби.-отвърнах,а мъжът пред мене вече записваше.

-А как се казва самоубитата?

-Далия Посей.

-А какво стана с другото момиче?

-Изпадна в шок и припадна.

-Аха.Добре млади момко.Ние ще тръгваме.Хайде момчета.

-Добре.

Униформените излязоха с телата на двете момичета,а аз стоях мирно.Започнаха да текът сълзи по лицето ми.Аз излъгах за убийство.Заради любов.Мамка му! 

*Сега*

Бележка от автора: Здравейте.Това е пролога на новата ми история.Надявам се да Ви е харесвал.Оставете мнение в коментарите. :) 

Знам,че избързах,но просто исках да я съкратя,защото имах доста работа.Моля да ме извините.Ще ще се постарая следващата глава да описвам повече и да не избързвам. :)