9 част

28 1 0
                                    

Станах рано не знам просто не ми се спеше оправих се и тръгвах да си направя кафе но Нана ме е изпреварила тя ми подаде една чаша кафе и двете се подпряхме на плота
Н-добре ли спа ?
Ю-толкова добре че не е истина а ти защо си станала толкова рано?
Н-Намджун не ме остави да спя когато е много уморен хърка и така
През това време Джун се показа само по боксерки тогава Нана ми закри очите
И започна да крещи
Н-Намджун колко пъти да ти казвам не си сам вкъщи саобразявай се веднага марш в стаята той си тръгна а Нана ми отвори очите и започнахме да се смеем
Мина полувин час с Нана закусахме и дойде темата за Джеон
Н-добре де като се замислиш той не е чак толкова грозен
Ю-знам това но е голям идиот
Н-да но така и не разбрах той дали ни мами
Ю-и аз не знам
Джун-за какво си говорите дами?
Н-не е твоя работа
Д-е стига де и аз искам да знам
Ю-за момчета
Д-оу добре хайде да ходим на онова място
Ю-хайде
Тръгнахме беше далеч а днес времето беше студено и мрачно изглеждаше както по страшните филми с една дума зловещо и все по зловещо беше когато пристигнахме на моста но вместо да видим само мост и нищо друго видяхме и къща мрачна с статои на всякъде а най-старното бяха статои които изглеждат като хора но с маски на зайци
Ю-Джун искаш ли да се разделим
Д-Юджи не съм много сигурен все теб нападат
Ю-спокойно няма нищо лошо да стане айде ще влезем заедно а от там в къщата ще се разделим съгласен?
Д-да
Така влязохме в къщата аз поех на горният етаж а Джун долу
По стените имаше окачени картини имаше една семейна на нея беше едно малко момче,майка и баща странно продължих напред и видях още една снимка на момиче което малко или много приличаше на мен взех фотоапарата от чантата ми и заснех всичко след това продължих имаше една  врата в дъното на коридора беше дървена с някакви яроглифи и нея снимах и реших да вляза вътре имаше гардероб, легло,огледало,ивсякакви малки нещица беше добре обзаведена
??-много лесно се влиза в чужди стай
Ю-кой е?
Д-аз съм сладкиш
Ю-оф махам се излязох от стаята но чувах стъпките зад себе си започнах да забързвам и влязох в една стая а след това я заключих не че нещо ама лако се стреснах след това чух стъпки и свирукане тогава той се приближи и каза нещо което ме изненада
Д-защо бягаш аз те харесвам
И  през вратата
Ю-виж имам работа винаги идваш когато не ми трябваш
Д-да но това е моята къща а ти си в ва родителите ми стаята и аз съм длъжен да остана
Ю-защо ме излъга
Д-за кое съм те излъгал
Ю-как за кое това момиче което е омряло преди години не прилича на мен
Д-да излъгах те това е майка ми а мъжът е баща ми
Ю-не знам дали ме лъжеш но се одръпни от тук
Тогава той ме хвана за ръката и някак си започна да изгаря в кожата ми надпис с някакви яроглифи
Д-това е подарък от мен и
Тук се приближи до ухото ми и каза
Внимавай
Тогава аз без да чакам отключих и излязох какво беше това не го разбрах и този надпис ожасно боли,тръгнах към Джун той ме чакаше пред колата
Д-намери ли нещо?
Ю-да тук му разказвам какво е станало
Д-Аз какво ти казах това нямаше да стане ако не се бяхме разделили нямаше да стане
Ю-ти глупав ли си разбрах толкова много неща а ти ми се караш ето тук съм цяла съм нищо лошо не е станало
Д-добре радвам се че си добре сладкиш и ме прегърна влезнахме в колата и изведнъж ми се доспа .
В сънят
Бях в същата стая от която  излязох преди десет минути оф явно пак ще се разправям с глупаци и като говорим за глупаци стои един точно срещу мен и изглежда че е ядосан но от какво??
Д-онзи какъв ти е?
Ю-Мълчание
Д-отговаряй
Ю-мълчание
Д-добре ако мислиш че не те наблюдавам жестоко се лъжеш миналите няколко пъти замълчах особено когато излезе само по богсерки но вече ми кипна кажи ми веднага
Ю-въпроса не е той какъв ми е а ти какъв си ми?
Д-недей да отговаряш на въпроса с въпрос
Ю-чао
Д-ей недей само да си посмяла
Край на съня

Няма връщане назад Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang