Ти ли си? // story with Jungkook

Глава 2 // Защо аз?

Днес беше първия учебен ден след дългата лятна ваканция, която толкова много ми липсваше.
Събудих се от алармата си и станах от удобното си легло. Запътих се към банята и си измих зъбите и лицето. Изобщо не ми се ходеше на училище, но не можеше да си позволя да пропусна часовете, за това се запътих към гардероба и си облякох едни скъсани сини дънки и една тениска. Сресах си косата и си сложих лек грим, обух се, взех си тежката чанта и целунах спящата си майка по бузата и тръгнах към училище.
Не след дълго вече бях там, влязох в познатия ми коридор и се запътих към стаята. Влязох и седнах на най-задния чин както по принцип и с нетърпение чаках Валери да се появи до мен на чина. Тя се забави а аз неловко започнах да тропам с крак и да гледам съсредотучено врата на стаята.
Тя се отвори и от нея изкочи най-големия женкар в цялата гимназия, а именно Джънгкук. Толкова съм отчаяна от тази гледка, че винаги щом я видя ми идваше да потъна в земята. Толкова ми е противен, само като си помислиш, че е минал през всяко едно момиче от тук, за радост без мен. Той седна на чин близко до моя с неговата групичка и внезапно втренчи поглед в мен. Гледах го периферно и видях как ме оглежда и ме хвана гнус и тогава Валери най-накрая се появи с рошава коса.

- Боже нямаш ли огледало? - попитах аз и се засмях.

- Какво? Добре съм, нали? Защо ме гледаш така, да нямам нещо на лицето? - попита тя и аз отново се засмях.

Взех гребен от чантата ми и я сресах на бързо и вече изглеждаше една идея по-добре. Класната чакаше само още един нов ученик, който явно закъснява. Наистина изобщо не ми липсваше тази затворена стая. Заговорих се с Валери и случайно забелязах как Джънгкук ме зяпаше отново.

- Господи...не ми казвай че съм в списъка на този гнусар. - казах аз като се погнусих.

- Джънгкук? Сериозно? Амбър добре ли си? Ти и тея простутии? Не това няма как да стане! - каза тя и сложи ръка на главата си.

- Нее нее, нищо такова, просто не го харесвам. - засмях се и неусетно погледа отново ме насочи към Джънгкук, но този път зяпаше тялото мк и веднага отделих поглед.
Това чувство ми беше доста познато и не ми харесваше на къде може да избият нещата.
Новия ученик влезе в стаята, беше толкова сладък с едни хубави тръпчинки, как да не се умихнеш на такава сладост. Той се представи и седна точно пред нас с Валери на празен чин. Ние се спогледахме и аз вдигнах вежди в знак на Валери да го нападне, докато някоя друга не е.
Тя разбра намека ми и седна до него а аз се смях тихо и ги гледах. Класната говореше нещо, но не я слушах и бях забила глава в чина. Много ми се спеше а и бях доста изморена, не знам защо.
Внезапно една фигура се зададе и седна до мен, не направих впечатление и останах със забита глава в чина. Трябваше ми още малко, за да се унеса и заспя, но в този миг усетих ръка на бедрото си. Станах и когато видях кой е седнал до мен, е тогава наистина исках да потъна в земята. Той ми се подсмихна противно, а аз се отдръпнах и махнах ръката му от бедрото си.
Той пак я сложи там и тогава просто не издържах.