Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

🆕_Сестрите_🆕

- Юнги пак ли го няма? - Кук влезе в стаята за почивка в сградата, в която работеха. Огледа и тримата седящи пред него колеги.
Намджун с кафе в ръка и четящ вестник, Те с какао, драскайки си сърчица по ръката с червен химикал, и Джимин с бананово мляко, играещ на телефона си.

- Да .. - вдигна глава от вестника си  Намджун преди да отговори и настъпи неловка тишина в стаята. Единствено сърбането на Джимин от сламката събра вниманието на останалите момчета, а той от своя страна вдигна ръце, казвайки безвучно "какво".

- Джимин, това .... моето мляко от хладилника ли е? - Кук го попита, с най- сериозния си глас, дори сянката от бретона му закри очите, както в аниметата. Беше страшна гледка, доро за Намджун. Не се виждаше Джънгкук да изглежда ядосан или сърдит.

- ...Не?- момчето се опита да скрие зад себе си шишенцето. - Аз си го взех. Моето си е. И вече си го изпих. Няма го вече. Кеке.

Те се наведе зад гърба на Джимин и прочете на глас "На Джънгуг, не пипай". А момчето пред него рязко се обърна за да го заплаши тихо "Мре ли ти се, бе?!"

- Джимин ... - момчето трепна от страх. Гласът му беше студен и в част от секундата усетиха всички в стаята как им замръзна кръвта.

- Кук, Куки, успокой се. Ще ти купим нови млекца. Няколко дори!

Джун подскочи от мястото си да успокой малкоя, защото ситуацията изглеждаше напечена, а Джимин се скри зад Те. Но Кук просто стоеше на едно място със свити пръсти в юмрук и трепереше. Всички още повече се стресираха и очакваха момчето да избухне като бомба със закъснител и да набие всеки пред себе си,... докато Кук не си вдигна главата и очите му бяха станали още по- големи и сълзи се бяха оформили.

- Но това беше моето специално млекце.. Една баба ми го подари, защото й помогнах да пресече.. каза ми, че съм добро дете и ми го даде...

Заехтяха смеховете на момчетата, като всички се събраха около малкия и почнаха да му рошат косата и да го прегръщат. Все пак техния сладък Кук си е все още същото бебе, каквото беше. Всички тъкмо се поуспокоиха и Кук беше спрял да подсмърча, когато с гръм и трясък някой отвори вратата.

- Момчета... - запахтяно говореше новодошлият. Джин явно е бягал до тук и се беше подпрял на вратата, за да може да продължи да говори, -.. Юнги го няма, нали?