Ти ли си? // story with Jungkook

Глава 6 // Правилния за мен.

- Джънгкук! Мога да ти обясня, наистина не е това което изглежда. - извика се и блъсна момчето. Затича се към Джънгкук а той дори не помръдна.

- Значи е това? Заради това ли спираш контакт с мен? - попита ме той и дори не ме погледна в очите.

- Кук не.. не е това. Това не стана по моя— бях прекъсната от него.

- Млъкни, видях достатъчно.- каза той и си взе раницата от земята.

- Куки не...моля те, изслушай ме! - казах аз с насълзени очи но от него не получих никаква реакция. Той тръгна и аз се свлачих на земята.

- Аз...извинявай... Явно наистина си го обичала, аз просто.. исках... - каза момчето сядайки до мен.

- Разкарай се. - отвърнах му ядосано и тръгнах. Пуснах си отново плейлиста и просто вървях със сълзи по лицето си. Не знам защо толкова ми пука за това. Но не беше това което изглежда. Тъпия му приятел ако не беше искал тая целувка..
Размишлявах си докато не се прибера отново. Накрая се прибрах и веднага се запътих в стаята си. Заключих я защото не искам майка ми отново да се появи и да ме пита защо съм разплакана. Гушнах възглавницата и сълзи се стичаха по лицето ми и така докато не заспах.

* 2 часа по-късно *

Събудих се от звъненето на телефона ми. Беше Валери и нямаше как да не ѝ вдигна.

- Кажи? - попитах я.

- Вярно ли е че си се целунала с Джимин? И то пред Джънгкук?

- Какво-? От къде знаеш какво се е случило?- попитах я с ококорени очи.

- Цялото училище знае! Джимин споделил на Техьонг и той разбира се изклюкарил на всички.

- Валери... ще ти звънна по-късно, трябва да се разсъня. - казах ѝ аз.

- Добре, ако имаш нужда от нещо знаеш какво да правиш.

- Да да, знам. Чао Вери. - отвърнах ѝ аз и метнах телефона си на страна от мен. Хванах се за главата и се молех майка ми да не разбере за станалото от някой. Станах и отключих вратата. Запътих се към кухнята и пих една чаша с вода. Седнах на дивана в хола и майка ми беше там. Говорихме си как изкарах днес, естествено без да ѝ казвам за случката и си пуснахме нещо на телевизора.