Изходът

Началото

Здравейте, както може би вече си мислите или сте се опитали да си представите, да, аз съм една от тези депресирани тийнейджърки, които винаги си седят в къщи на тъмно и никога не излизат с приятели, главно, защото нямат такива. Всичко започна в деня, в който майка ми почина в мистериозен инцидент, полицията никога не откри никакви улики, те нямаха никаква представа как е станало, или кой може да го е направил, за това случея скоро беше закрит и забравен, но не и от мен. Години на ред баща ми беше съсипан от факта, че е изгубил сродната си душа, но ако си мислите, че това е всичко, не, не е. 

Скоро след инцидента трябваше да се преместим в нова по-малка къща, защото спомените, които бяха останали в старата къща бяха твърде тежки за татко. Както вече предполагате, аз щях да бъда новото дете в града, ново училище, нови хора, нови неща, единственото странно нещо беше, че инцидента беше станал когато мама се връщаше от този град, от начало мислех че е съвпадение, но вече не съм сигурна в това. Много неща минаваха през ума ми, докато изведнъж колата ни не спря, бяхме пристигнали в новият си дом. 

-Пристигнахме миличка! - каза баща ми с развалнуван глас, подавайки ми един от саковете, който седеше на задната седалка. Аз хванах сака здраво с двете си ръце и бавно тръгнах към вратата водеща към къщата. На пръв поглед всичко около мен изглеждаше доста зловещо, тревата на моравата беше доста незамарена, дори на някои места беше овяхнала, дърветата също така не изглеждаха бликащи с живот, всичко около мен все едно бе спряло да живее.