The last chat

Глава 39

Седмица по-късно 

Отворих очи и видях, че Итън ме гледа. Усмихнах му се както и той на мен.

-Добро утро.-прошепна

-Ммм добро утро.-сгуших се в него 

-Наспа ли се?-попита 

-Не.-засмях се леко 

Днес в 15:30 трябваше да се кача на самолета за Ню Йорк и цяла нощ го мислех докато лежах на гърдите на Итън. 

-А ти наспа ли се?-попитах го

-Не.-отговори и ме целуна по челото 

На вратата се почука и погледнах към нея. И от там се показа мама. 

-Добро утро.-каза с лека усмивка 

-Добро утро.-усмихнах се леко 

-Закуската е готова.-каза и кимнах 

След което затвори вратата и отново погледнах мъжа до мен.

-Хайде да ставаме.-казах 

-Неее.-каза Итън 

Опитах се да стана, но той ме дръпна към себе си. 

-Итън!-изгледах го предупредително

-Оливия!-отвърна той с голяма усмивка 

-Гладна съм.-казах и се засмяхме 

След 10 минути станахме и се оправихме, а после слезнахме надолу. 

---

Погледнах телефона си и видях, че имаме един час, за да отидем до летището. 

-Готова ли си?-попита ме Итън 

-Да.-отговорих и въздъхнах 

Итън взе багажа ми и слезнахме надолу. Обухме си обувките, облякохме си якетата и изезнахме навън. Качихме се по колите и потеглихме. След 30 минути бяхме на летището. 

-И да пишеш или звъннеш когато пристигнеш.-каза мама и я прегърнах 

-И аз те обичам.-казах в прегръдката 

-Аз повече, слънчице.-целуна ме по главата 

Отделихме се и отидох до татко. 

-Не ме гледай така.-казах тихо и се засмяхме 

След което се прегърнахме. 

-И се пази.-каза татко 

-Мхм..-поклатих глава 

Усетих как очите ми се насълзяват. Не ми се искаше сега точно да си тръгвам, но нямаше как. Трябваше. След като се отделихме, отидох при Итън. Той стоеше малко по настрани от останалите. Прегърнахме се и подсмръкнах.