Нож в гъба

Част 1

Сутринта Джоузеф стана от леглото, силно раздразнен от металичните звуци на будилника. Изръмжа мечешката, разтегна се и отиде да си вземе душ. През това време, Катрин вече правеше закуска и тъкмо щеше да буди децата. Когато пържевите филиики бяха готови, Джо нервно влезе в трапезарията, взе си чиния то шкафа и демонстративно я остави в средата на масата, скръсти ръце и се облегна на дивана.

-Ще ядем ли вече?

-Имай търпение,-каза Катрин-готови са, момент само.

-Нито момент повече, събуждай децата и след 20 минути тръгваме.

Катрин примирено сложи в чивията му няколко пържени филиики, а останалите остави за децата. Сложи ги в две чиниики и тръгна към детската стая. Когато влезе, цареше тишина. Двете ангелчета спяха и на нея й беше жал сда ги буди, но се налагаше, за да не се ядоса съпругът й.

Остави чиниите на нощното шкафче, наведе се над малкия петгодишен Майкъл, взе го на ръце и го целуна по челото.Той сънено разтърка очички и я прегърна.

-Добро утро, мъниче.-каза тя с усмивка, при което и той й се усмихна в просъница. Тя го остави на леглото и каза:

-Ще събудиш ли сестра си?

-Да, но ме боли коремчето...

-Познай какво има за закуска!-каза тя, при което виждайки филииките, очичките му светнаха и я прегърна силно. Тя се усмихна и прокара ръка по къдравата му косичка-хайде миличък, побързайте, че баща ви ще се ядоса иначе. Ще ви помогна да оправим леглата и след това ще тръгваме.

Той отиде в другия край на стаята.

-Лати, ставай. Мама каза да ставаш!-побутна я, качи се на леглото й и започна да й роши косата.

-Остави ме, още пет минути!-измрънка Ла Тоя, слагайки възглавницата върху лицето си.

-Хайде, Джоузеф е в трапезарията!-каза малкия с разтреперено гласче и в същия момент тя подскочи като попарена, преоблече се и по най-бързия начин си оправи леглото. Катрин помогна на Майкъл за неговото и докато той си избираше дрешки, двете с Ла Тоя отидоха в трапезарията.

-Добро утро, Джоузеф.

-Добро да е...-отговори той и продължи да закусва.

Лати отиде до майка си и й подшушна:

-Много е лют тази сутрин...защо така? Да не сте се скарали пак?

-Не сме...все едно не го познаваш...той си е такъв.

В същия момент Майкъл се провикна откъм детската стая и дойде на бегом в трапезарията.

-Тате! Тате! Има стършел в стаята!-извика той уплашено.

-Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш татко?! Колко пъти да повтарям? Не се ли даучи, по дяволите?

Той замръзна и изплашен от виковете му и се сгуши в Катрин.

-Недей да му крещиш така, та той е още дете! Та не си ли негов татко?-каза тя, в опит да го защити и го гледаше бясно, както никога до сега. Гнева се четеше в очите й.

-Млъквай и не смей да ми казваш какво да правя, ясно ли ти е?

Катрин го погледна разочаровано, поклати глава отвратена от начина, по който се държи. Хвана децата за ръце и ги заведе в стаята им. Малкият Майкъл се разплака отново и се сгуши в майка си. Тогава Лати чу жуженето на стършела, отвори прозореца и той излетя. Когато затвори прозореца, Майкъл я попита:

-Не го уби, нали? Нека поне на него не му се кара никой и да не го мачкат така...

-Спокойно, нищо му няма.

Той още не знаеше къде се намира и му беше някак гузно за случилото се и заради това, че и те двете търпяха виковете на Джо, въпреки че те не бяха виновни.

-Майкъл,-подхвана Катрин, в опит да го успокои-не плачи вече, хапни малко и се облечи. Нали нямаше търпение да тръгнем на път? Какво стана сега?

-Още искам..-отвърна той и стана да се преоблече.

Когато всички бяха готови, Джо се провикна:

-Излизайте, тръгваме!