Mafia boss

✨1 част ✨

Цветя и рози...така е живота по детските приказки розов нали така ?— да но истинския живот е далеч по различен някой хора са щастливи други нещастни защо ли защото всеки може да преживява нещо различно всеки има свои проблеми всеки човек на земята преживява различни неща.
Аз съм отгледана от майка ми тъй като баща ми почина, когато все още бях на 7 но..., не след дълго и мама почина когато бях на 14 и за мен се грижеше леля сега съм на 18 и и казах, че искам сама да се грижа за себе искам да продължа да уча в университет с актьорско майсторство от малка мине мечта да стана актриса и искам да си я сбъдна  разбира се леля ще ми помага, когато имам нужда но ме боли за родителите ми и то много просто е много трудно да знаеш,че  родителите ти не са сред живите, но заради тях ще съм силна добре, че от тях имам един много скъп медальон, който не съм сваляла от както са ми го подарили имам и още неща, но това никога не съм го сваляла и мине много скъпо и не искам да го изгубя.
С баба и дядо се чувам отвреме на време тъй като те са в Америка в момента  обаче  се чувам възможно колкото мога, тъй като и те са заети, но много ми липсват наистина и те са се грижили много за мен, освен леля ако на бяха те нямаше да съм добре ,но решиха да заминат за определен период от време в Америка и като цяло .
Името ми е Габриела и съм полу българка полу корейка майка ми е българка а баща ми е кореец.
Мислих че живота ще ми продължи добре докато днес не се случи нещо което да промени живота ми напълно ...
Случката
Вървях си около 20:00 по една уличка, но тъй като беше зима се стъмваше бързо, но просто трябваше да отида до магазина винаги ме е било страх по тази уличка да вървя, малумниците една лампа няма да сложат.
Усещах как някой върви зад мен, но мислих че си въобразявам и си продължих, страха ме изяждаше отвътре.
Не след дълго усетих как две силни ръце ме  сграбчват, от устата ми единствено излизаше ''ПОМОЩ" 'ПОМОГНЕТЕ МИ" и нищо повече...човека сложи ръката си върху устата ми запушвайки я единственето което чух беше
—Тихо красавице– и усетих как нещо остро пробожда връта ми карайки очите ми да се затворят секунди  след пробождането...
Събудих се в някаква стая бях завързана за стол и нищо не виждах,защото в стаята беше тъмно.
Какво се случи отвлякоха ме,  боже страх ме е трябва да избягам от тук.
Докато си мислих всичко това усетих въртене на ключ, което значеше, че съм заключена.
Вратата се отвори в стаята стана светло от лампа,която току що се включи.
Пред мен стоеше мъж с черни дрехи висок с кафява коса, очи и поглед който те караше да се страхуваш.
Той пристъпи с няколко крачки към мен .
—Здравей красавице най-накрая се събуди
—К-Кой си ти...защо ме отвлече ? –само това продумах аз
—По малко въпроси скъпа виждам,че си любопитна,но бъди търпелива.
—Ни най малко искам да знам за теб пусни ме идиот.
—Какво каза, момиченце само не смей да ми повишаваш тон и да ме наричаш по този начин ясно ли е ?!
—Защо какво ще направиш не си ми никакъв
—Напротив Габриела ти вече ми принадлежиш и ще изпълняваш това което ти се каже.
—Пхахаха това трябва да е някаква шега ти си за болница ти не си добре с мозъка откъде знаеш името ми изобщо.
—Наистина прекали вече
Дойде към мен и ме хвана за косата скубеше ме силно усещането беше сякъш косата ми се откъсваше от скалпа.
Рязко ме пусна карайки главата ми да се заклати леко.
—Следващия път си мери приказките малката ясен ли съм.
Поклатих главата си вече уплашена.
—Не ми клати глава а ми отговори с думи като те питам
—Р-Разбрах –казах като гласа ми трепереше
—Хубаво
Излезе от стаята заключвайки ме разбира се...

Здравейте това ми е първата история тук тъй като съм нова в Wattpad надявам се да ми потръгне.
Надявам се  да ви хареса ще се радвам да си кажете мнението в коментарите досега само съм чела истории тук а във инстаграм си качвам историите, но най накрая се реших и тук.
Ще се радвам и да гласувате с звездичката доколкото знам се гласува тъй като и аз мисля че съм я натискала и да .
Лека вечер на всички 🥰❤️✨🌃