JJK

Той тъкмо затваряше прозореца и чу някакъв глас в главата си.

Сълги: Здравей!

JJK: О аз сънувам....

Сълги: Не. Не сънуваш. Наистина ти говоря чрез телепатия.

JJK: Чудя се кога ли ще се събудя....
Странно е как всичко изглежда прекалено реално. Опитах се да се събудя сам насила, но не винаги се получава, нито се получи и този път.

Сълги: Не сънуваш. Аз съм истинска.

JJK: Докажи ми, че наистина съществуваш.

Не можеш нали? Знаех си...

Сълги: Все още не знам как. Само знам, че трябва да имаш вяра.

Джънгкук си пое дълбоко дъх и издиша.

JJK: Ще чакам да се събудя. Ти.. тихо.

Сълги: -&-

Недей да псуваш. На колко си?

Сълги: 18

JJK: Аз съм по-голям. Дръж се добре.

Сълги: На колко си?

JJK: На 20.

Той млъкна и се вслуша във вятъра, който силно духаше навън.
Чувстваше се странно, защото вятърът сякаш шепнеше нещо, което той не разбираше. Разбра само едно нещо и то беше името на Сълги.

Минаха 8 часа и той все още си мислеше, че не е буден.

Сълги: Джънгкук! Какво правиш?

JJK: Какво? Ти още ли си там?!
Май полудявам.

Сълги: Имай вяра в мен. Ти не полудяваш.

JJK: Добре...

И така те се крепиха един за друг чрез вярата си, че и двамата съществуват. И двамата не отиваха към лудост, но със сигурност бяха лудо влюбени.

Следва продължение....