Част 11

200 7 0
                                    

Сутринта се събудих. Макс още спеше. Не бързах да ставам. Вече бяхме пролетна ваканция. Загледах се в Макс. Замислих се, че той никога не ме е оставял. Откакто се познаваме Макс винаги ме е подкрепял и, въпреки че ме харесва, не се държеше гадно с Дани. Започнах да го галя по косата. Все още спеше. Целунах го по носа и се събуди. Усмихна ми се сънено и ме придърпа към себе си. Обичах някой да ме гушка. Притисна ме към тялото си.
   -Макс... аз...съжалявам и ти благодаря!-като казах това, той се отдръпна и ме погледна очудено.
   -За какво?
   -За всичко! Благодаря ти, че беше до мен и не ме остави и съжалявам, че... Просто съжалявам!
   -Сара, обичам те! Никога не бих те наранил и бих направил всичко за теб!
   -Благодаря ти!
Галех го по бузата и го гледах в очите, а той ме държеше здраво така, сякаш животът му зависи от това! Започна да се приближава към мен. Стоях неподвижна. Дали трябваше да го позволя-да ме целуне и да го заобичам истински?! Дали още исках Дани? Бях ли готова да продължа? Но пък, ако Дани се върне, ще продължи ли с глупостите?! Сигурна съм, че Макс наистина ме обича! Е... Всъщност няма причина да не го обичам. Да! Това е! Бях готова да призная пред себе си! Искам Макс! Дани ме загуби!... Макс вече беше на милиметри от мен. Приближаваше се доста бавно?! Дали се страхуваше?! Аз му помогнах, като се повдигнах и го целунах. Подскочи леко и се усмихна. Сложих ръката си на бузата му, а той неговата-на кръста ми. Започна да дърпа блузата ми нагоре. Пъхнах ръката си под тениската му и започнах да го драскам леко. Имаше наистина добре оформени плочки. Галеше ме по кръста. Задълбочихме целувката. Позволих му да изучи устата ми. Трудно позволявах на някой толкова голям достъп, но му имах доверие. Отдръпнах се от него, а той ме погледна с очудване.
   -Гладна съм.-казах и му се усмихнах. Станах, измих се, облякох се и слязох да правя закуска. Реших да направя пържени филийки.
   -Ммм! Харесва ми този аромат! И гледката също!!!-усетих ръце, обвиващи кръста ми и леки целувки по врата. Обърнах се и видях кафявите му очи. Тези очи е който потъвам. Доближи се и ме целуна нежно. След като се отдръпна го погледнах и му се усмихнах.
   -Радвам се, че те имам!-когато каза тези думи, настръхнах! Наистина ли бях негова?! Исках ли да съм негова? Оууу... трябва да спра да се съмнявам в него! Последните месеци ми показа, че мога да му вярвам и, че ме иска. Да...бях негова!
   -Мисля довечера да отида до един приятел. Ок ли си?
   -Да! Няма проблем. Аз може да изляза с Дара или някой друг.
   -Ок.
Седнахме да закусим. Като приключихме почистих и се качих в стаята си. Телефона ми звънна. Беше непознат номер. Вдигнах и чух познат глас, който не бях чувала от месеци.
   -Здравей, Сара! Крис е.
   -Хей, Крис! Как си?
   -Супер! Искаш ли днес да се видим?
   -Добре, но няма да съм с Дани. Той... Вече не сме заедно.
   -Знам! Искам да видя теб. Искаш ли да отидем на бар?
   -Ами... не знам!
   -Спокойно, ще те пазя.
   -Ок.
   -Добре. Ще те взема в 20:30.
   -Добре. Чакам те пред нас. Чао.
   -Бай!
Слязох и казах на Макс. Той първоначално не беше доволен, но го убедих, че сме само приятели и той се примири. Нямаше какво да правя, за това излязох да тичам. До нас имаше голям стадион, на който преди са се провеждали футболни стещи, но сега, когато пейките вече са счупени и обрасли, се събираме и всеки ден ритаме. Събираме се деца от квартала и всяка вечер ритаме. Днес няма да ходи никой. По принцип се събираме само лятото. Качих се да се преоблека. Облякох си черно долнище на анцунг, тениска и горнището. Вързах си косата на висока стегната опашка, взех си слушалките и излязох. Не вървях много. Стадиона беше на около 50 метра. Пуснах си музика и започнах да тичам. Изтичах 10 обиколки. Обожавах да тичам. Прибрах се и се изкъпах. Беше 11:30. Седнах да уча. Учих цял следобед. Не обядвах. Учих до 19:30, но за мое най-голямо щастие си научих всичко. УРА!!! Започнах да се приготвях. Изправих си косата, защото се беше начупила. Да! Тя си има свое мислене. Понякога е права, а друг път-начупена. Щом се изправих, отворих гардероба и си облякох черни дънки, сив потник с череп, кожено яке и черни боти. Бяха тооолкова прекрасни. Любимите ми обувки, EVER (само да кажа, че не съм лигла, която е готова на всичко за обувките си. Не. Просто наистина бяха хубави)!!! Сложих си молив, очна линия, спирала и гланц, сливаш се с цвета на устните ми. Вече беше 20:20. Взех малка, черна чантичка. В нея сложих най-важното-телефон (ако някой ме търси или ако стане нещо), пари (винаги нося със себе си), спирала, молив и очната линия (може да се наложи да си оправям грима) и ключ от нас. Погледнах се за последно в огледалото и слязох долу. Макс вече беше отишъл при неговият приятел. Седнах на дивана и зачаках Крис да звънне. Няма и 2 минути и получих SMS с текст:
"Чакам те пред вас. Крис".
Излязох, а Крис седеше на пейката пред нас. Беше с черни дънки, тениска и риза, вързана на кръста. Беше много сладък...и секси (не мога да го отрека, дори и да исках).
   -Еййй. Здравей! От кога не съм те виждал?! Много си красива!
   -Благодаря Крис. Ти също не си зле.
   -Не съм зле, а?
   -Добре де... сладък си!
   -А, ок! Хайде да тръгваме.
   -Колко далеч е този бар?
   -Не много. Спокойно. Ако се измориш, ще те нося.-като каза това се усмихна перверзно. Леле...нямам представа какво да очаквам от това момче! Тръгнахме.
   -Ей...чудех се...защо ми звънна? Не, че е лошо де, но как се сети за мен? Не сме се виждали от месеци!
   -Знам, но Дани ми разказа какво е станало и сега седи в тях, не иска да излиза, а когато аз отида в тях, той не спира да ми говори за теб. Наистина те обича Сара! Никога не съм го виждал да страда толкова заради момиче, а го познавам от 5-годишен.
   -Не знам какво да правя Крис! Ужасно е! Липсва ми Дани, но сега Макс дойде в живота ми и всичко е... много объркано! Искам да вкарам ред в живота си.
   -За да си наясно какво става около теб, трябва да си наясно със себе си! Сега... искам да ми кажеш-още ли обичаш Дани или предпочиташ Макс да заеме мястото му?
   -Ами...обичам Макс, но като приятел. Не! Не като приятел. Обичам го като брат, като човек с който мога да споделя всичко, но не като гадже. Още обичам Дани.
   -Тогава бъди с него. Щом това иска сърцето ти...просто го послушай!
   -Благодаря ти Крис! Не знаех, че можеш да ми помогнех толкова.
   -Е! За такава сладурана-винаги!-каза това и ми намигна. След това се приближи до мен и ме гушна. Гушна ме силно, сякаш знаеше, че имам нужда точно от това.
Вече бяхме пред бара. Когато влязохме видях и надуших само цигарен дим. Започнах да кашлям, защото почти никога не съм надушвала този дим. Имаше много хора и Крис ме храна за ръката, за да не ме загуби. Отидохме до бара. Аз не исках да пия, за това си поръчах кола. Крис, за разликя от мен, си поръча водка.
   -Крис, моля те не се напивай!
   -Добре, добре! Спокойно! Ще те пазя. Обещавам!
Той отиде да танцува, като замъкна и мен на дансинга. Първоначално не исках да танцувам, но после пуснаха любимата ми песен и се отпуснах.
           
           ************************        

Беше 00:30. С Крис вече излизахме от бара. Едвам се държах на краката си. За мое щастие Крис спази обещанието си и не се напи. Помолих го да ме носи, а той, естествено, се съгласи. Вдигна ме като булка, а аз увих ръцете си около врата му и зарових лицето си в него. Цяла вечер му се натискаха момичета, а той не ги отрази. Говореше си само с мен. Не знам как, но за една вечер успяхме да се сближим много и да наваксаме месеците в които не се бяхме чували. Той беше наистина приятна компания. Когато стигнахме до нас, аз извадих ключа и отключих. Бях много изморена. Крис също.
   -Ей, защо не останеш да спиш в нас?
   -Ооо, не! Няма нужда. Благодаря ти, но...-не успя да довърши изречението си. Явно беше много по-изморен от мен. Ударих му лек шамар.
   -...няма да ти преча.
   -Оу, Крис! Няма да пречиш. Ще легнеш на дивана. И без това съм сама днес. Хайде, влизай!
Хванах го за ръката и го дръпнах върте. Насочих го към дивана и го оставих да си легне. Качих се в моята стая, съблякох си дрехите и влязох под душа. Изкъпах се, излязох, облякох си пижамата и реших да звънна на Макс, за да му кажа, че съм вече вкъщи. Не вдигаше. Чух мелодията на телефона му, идваща от бюрото ми. Затворих телефона и взех неговия. Влязох в неговият Facebook и разгледах с кой си беше писал. Видях, че Моли му е приятелка и са си писали. Доста! Открих доста интересни неща в този чат.....!
На снимката е Крис

Моята любовна история!!!Where stories live. Discover now