Историята на Нови Полубогове:Тайната на времето

Организацията на едни идиоти.

Криси

Бягахме възможно най-бързо. Нямаше как са спрем... Нямахме времето. Всичко което се случваше беше на живот и смърт в този момент. Те сигурно бяха зад нас... ако вече не са ни достигнали. Трябваше вече да сме там и да сме направили всичко точно както се разбрахме... но нещата не вървяха по план.Не трябваше да губим надежда, но не трябваше да се разсейваме. Само така можеше да изпълним нашата мисия...

-чАкАй! Не можем да продължим!-спря ме Гери като извика и ме хвана за ръката.
-Гери! Нямаме време! Какво сега?
-Трябва да вземем енергийни!
Ах да... по средата на важна мисия, разбира се че това ще е най важното.
-Енергийни? Серионо! Точно сега по средата на всичко ли се сети за тях?!
-Да! Важно е! Там има магазинче! Ще изтичам и ще взема няколко. Ще се чакаме там! - каза тя след, което тръгна след,обърна се към мен и ми извика - А и не забравяй, че парти без напитки и то енергийни, не е същото!

Ах да... Не можеше да направим партито без напитки, дори и да можеше да минем без енергийните  не мисля, че имаше времето да спорим. Затова просто тръгнах към апартамента с тежко натоварената ми раница пълна с 10 пакета балони, всеки който от различен вид, около 8 вида ленти за да направим гирлянди, няколко пакета с пластмасови чаши,чинии, вилици и лъжици (понеже на никой не му се чисти бъркотията след това), един огромен надпис 'Честит Рожден Ден" и огромната 3D картичка, която Фин ме накара да мъкна.

Опа. Май забравих да обясня какво се случва в момента. Не е добре да почваме без обяснение на нещата. Та бяхме се запътили на подвиг. Един много важен подвиг, който дори не се водеше подвиг, но за нас беше важно.
Намираме се в Ню Йорк. Същата улица на която бяхме преди няколко месеца, тръгнали да спасяваме приятеля ни козел, с разликата, че този път не отиваме да го спасяваме или търсим или както там искате го наречете. Отивахме да празнуваме. Не да празнуваме някой от скучните празници... А рождения ден на Алис.
Алис, която ни беше приютила в дома и същите няколко месеца преди това, и същата Алис на която попогрешка убихме златните рибки. Ауч, беше гаден спомен. Но поне вечерта, която прекарахме у тях беше забавна.
Бяхме решили да отидем и да го отпразнуваме заедно, защото честно казано не се бяхме виждали от тогава, а така и не  намерихме начин да и се от благодарим за гостоприемството. И ето ни сега, петима тийнейджъри идващи от лагера на нечистокръвните в Ню Йорк, за да празнуват заедно със своя близка приятелка. Разбира се като важна част от изненадващия елемент, тя...не знаеше, че идваме. Което едва ли щеше да и хареса, защото като се прибере, ще види как някаква шепа хора са нахлули с взлом в тях, за да направят  някаква бъркотия от балони, да изпеят онази песничка с пожеланията, да се на тъпчат с торта и пица сеедно не могат да го направят някъде другаде и да си тръгнат. Но плановете ни не включваха само това, а и включваха подаръка, който не знаем колко се водеше подарък, но пък нали е част от изненадата.