Слугите потръпнаха, някои от жените дори се разкискаха в недоволство от студения полъх които ги удари право в лицата щом напуснаха кухнята, едно от младичките момичета изпусна тежкия поднос от слабите си кльощави ръце заливайки цялото си, евтино леко парцаливо, кимоно с чай. Момичето изписка от изгарянията от горещата течност, падна на земята и започна да плаче докато една от готвачките и крещеше за това колко е непохватна и за това че чаят които е изсипала е по скъп от месечната и заплата. Момичето изглеждаше едва на шестнадесет а вече имаше дълбоко изобразени тъмни кръгове под очите и изпито от тревоги лице. Някой от прислугата се опитаха да и помогнат да се изправи но единственото което тя правеше беше да ридае на пода и да се опитва да подсуши подгизналата си дреха, явно бе единствената която имаше. Навън бе пронизващ студ а все още не бе залязло слънцето, ако някои не и даде дрехи със сигурност до сутринта ще е мъртва или с треска а в този случай си полу-умрял.
Жалко за младостта и, помисли си Мисаки, но това бе единственото което си позволи да мисли. Нито се опита да помогне нито се спря като наблюдател. Състраданието не беше от нещата които някои тук можеше да си позволи, най малко тя.
Тя избърза да излезе от кухнята с тежката табла в ръце. Земята в градината бе покрита с листа от дърветата, заради тях трябва да се мете два пъти дневно сякаш другата работа не им стигаше, есента наистина бе отвратителен сезон, но все пак бе по приятен от зимата която не носеше нищо повече от студ, глад и мизерия.
Мисълта за подгизналите от снега чорапи и вечно студените крака изпратиха ледени тръпки по гръбначния и стълб и цяло и тяло настръхна като на уплашена котка, опита се да прогони мислите за дебнещата снежна виелица която чакаше с нетърпение да залее със снежна покривка земите наоколо. Опитвайки се да прочисти умът си от негативните мисли тя се съсредоточи в стъпките си.
Когато достигна до дестинацията си, си пое дълбоко дъх с цел да укроти треперещият си глас но за жалост не успешно.
- Господарю м-може ли да вляза. – издиша на пресекулки, и когато не получи отговор на момента в корема и се навързаха възли от притеснение. Сгреши ли? Ядоса ли го?
Когато чу разрешението на господаря си Мисаки бързо постави таблата на земята и плъзна вратата колкото да може да влезе за да предотврати на топлината да напусне стаята, и бързо я затвори зад себе си. Никой не и обърна особено внимание, за което бе благодарна.
