Събудих се вързана за стол, усетих някой зад мен. Главата ме болеше ужасно много.
- Добро утро Вивиан.-каза Дилън.-съжелявам че трябва да се виждаме по този начин.
- Майната ти Дилън. Какво искаш ? Защо забога си отвлякъл Кира и Лора ? И защо...- той се приближи и си сложи ръката на устата ми и доближи лицата ни.
- Шшшш аз задавам въпросите мила. Сега-той бавно махна ръката си но не отръпна лицето си.- слушай ме ще го кажа само веднъж. Искам нещо от Иън което открадна от мен. А именно теб.- приближи се към устните ми , но аз се отдръпнах.
- И какво трабвя да значи това. Какво засяга Кира и Лора та ги отвлече.
Той се икикоти и хвана нежно лицето ми.-мила никой не е отвлечен , просто исках вниманието ви те са в Гърция от 2 месеца защото аз ги пратих там. Сега сигурно си почиват.
- Не разбирам. Защо тогава ни отвлече.-тогава зад мен чух гласът на Иън.
- Защото е страхливец.
- Ето че и той се събуди. Не съм страхливец, а просто харесвам по динамичните срещи.
- Къде са останалите?- попитах след това Дилън се усмихна.
- Те са добре спокойно. - каза като се доближи отново до ухото ми.-Какво смятам да правя с вас трябва да е въпроса?- след което ме захапа по ухото леко.- А ето го и отговора. Ще убия Иън и ще се оженя за Вивиан.
- КАКВО. - аз и Иън извикахме в един глас.
- Спокойно де просто се шегувах. Ще използвам и двама ви за мои играчки.
- Виж разбирам за Вивиан , но как ще използваш мен за бога. Да не би да си..- каза Иън объркано.
- Какво не просто ъгх както и да е не е това. Това не е плана. Плана е и двамата да ми изпълните по 9 желания. Но сега ще ви приспя отново за да може да ви разделим.- след тези думи усетих някаква игла да се забива във вратът ми и всичко стана тъмно.
Гл.т. на Марк
Събудих се в някаква стая със Зейн вързан със пухкави белезници.
- О боже къде съм?Тук ли са ми дрехите.
- Идиот нищо не се е случило просто сме заключени в белезници и сме в някакво мазе.- каза Зейн.- А и не си падам по теб.
- Защо така мислиш? Виж ме ,всеки си пада по мен.-тогава Зейн се доближи до мен и аз се залепих в стената.
- Защо да не би и ти да си...?
- Не за-а-ащо мисли-и-иш т-т-така.-той се доближи до вратата ми , а аз се гледах на горе. Тогава той ме захапа. ТОЙ МЕ ЗАХАПА. Избутва го от мен и той падна, но от белезниците като на индийски филм паднах върху него. Лицата ни бяха милиметри един от друг. Загледах се в очите му, те бяхасини сякаш гледаш в дъното на някой океан. А устните му изглеждаха толкова червени. МАМКА МУ ГЕЙ ЛИ СЪМ?
- Да не би да ти е удобно? Или просто искаш да разбереш дали ще си отгоре ?- след което ме преобръща и той беше отгоре.- макар че аз мога и двете.
- Майната ти разкарай се от мен.- опитвах се да го махна,но не се получи ОТНОВО.
- Спри да се гърчиш като червей, а просто ме помоли да стана.
- Ще станеш ли от мен. Моля.-след което той наистина стана.
- И сега как ще се махнем от тук. Дори не знаем къде са останалите.
Гл.т. на неутрал
Джак се събуди и се опитваше да се отвърже.
- Спри да мърдаш бе бастун.- непознат глас.
- Какъв бастун бе? Кой си ти?
- Майка ти кой може друг бе тъпанар?
- .......- все още не знам кой е
- Офффф Хенри съм бе умственоизостанал.
- Как да те позная като дори не те познавам? Защо сме тук и защо сме завързани за стол?
- Защото сме дошли на хотел , но не са им останали легла затова ни дадоха столове.
...Тишина....
-Сарказъм ли трябваше да бъде това?
- Не, защо си помисли така?
- Ето пак.
- Ох господи просто нека да помислим как ще се махнем от тук. Защото разговорът ни няма смисъл.
- Добре трябва да имам малък нож в задния джоб.
-Няма да ти бъркам в задния джоб.
- Задната ми част не хапе просто провери.
- Госпо...
- Спри се с тоя Господ, че почваш да ме дразниш. Остави човека намира.
Хенри хвана ножчето и отряза въжето.
- Видя ли нищо страшно.- каза Джак като отскубна предмета от ръката на Хенри.
- Добре нека да проверим откъде да се махнем от тук.-каза Хенри оглеждайки стаята, в която се намираха.- Ти провери прозореца нищо че е малък може да има нещо аз ще огледам вратата.- Джак кимна и се запъти към прозореца. Намери ключове.
- Хенри виж. - Джак показа ключовете на по-ниското момче.- Пробвай да отключиш с тях. -Хенри постави един от железните ключове и го завъртя. Вратата се отвори
-Нещо не е наред.....
