🔪Остри ножове🔪

Какво се случва?

-Нещо не е наред. - каза Хенри леко притеснен.
- Трябва да намерим оръжия и останалите.- Джак погледна Хенри с поглед,който сякаш казваше "внимавай". Хенри огледа за камери и тръгнаха по коридора внимателно.
Гл.т. на Неутрал
Хенри ходеше бавно пред Джак с леки стъпки. Вървяха около 15 минути ,но имаха чувство, че този коридор няма край. Хенри се спря рязко, когато чу стъпки на други хора.
- Какв..- Хенри запуши устата на Джак с дланта си и го придърпа зад един ъгъл, където лампата не светеше толкова много.
След секунди стъпките се чуваха по силно и се чу и разговор между двамата души.
- Не мога да повярвам, че ни дадоха да пазим тези глупаци.
- А аз не мога да повярвам, че онази Вивиан е била с онзи Дилън.
Джак погледна към Хенри и двамата разбраха какво да правят. Щом пазачите преминаха те ги хванаха и ги приспаха като ги удариха в главата. След това взеха пистолетите,  които имаха  и тръгнаха напред по коридора. След около 10 минути ходене видяха отворена врата към тъмна стая. От нея идваше шум, Джак я погледна и понечи да продължи към пътя си, но Хенри го хвана за ръката и го придърпа към стаята. Те влязоха безшумно и се скриха зад едни рафтове. Идваше светлина от някакъв екран, и се чуваше звук сякаш касета се върти.
Изведнъж на белият екран се показаха записи. Записи на Вивиан и Дилън, когато са били заедно. Как се смеят и как живеят заедно. За пръв път от много време двете момчета виждат шефовете си толкова щастливи. Тогава се показаха Хенри и Дилън.  Някой ги снимаше в момента. Те се оплашиха и тогава изведнъж лампите светнаха и вратата се затвори шумно и рязко.
- Джак какво стана. Ти ли затвори вратата.
- Според теб бих ли го направил. Хенри знам че ще прозвуча като момиче, но страх ме е.
- Може да е било течение.
- Какво течение бе, в онзи коридор и един прозорец нямаше.
- Добре пробвай да отвориш вратата.
- Страх ме е.
- Страхливец такъв почти два метра и голям колкото мечка и го било страх.
Хенри отвори вратата и нямаше никой. Какво се случваше в този момент никой не знаеше, но със сигурност всеки знае колко го е страх Джак. Хенри хвана другото момче за ръката му и потегли напред. След 20 минути бързо ходене и  оглеждане на почти всеки ъгъл намериха път да излязат от този затънтен лабиринт. Хенри показа главата си и изкочи на зелената трева навън валеше и беше кално. Джак направи същото и двамата започнаха да бягат по-бързо от всякога към гората . В същото време от затъмнен прозорец ги гледаше някого.
- Шефе сигурен ли сте в действията си?
- Остави ги. Няма да променят много вече имам това, които искам.
Хенри и Джак бягаха и не спираха, бягаха така сякаш  от това зависеше животът им.
- Хенри чакай, Хенри. - Момчетата се спряха и дишаха  тежко.- Какво правим сега, не можем да бягаме  вечно. А не знаем дали останалите са живи.
- Първо нека да идем у вас и тогава ще решим. Имаш ли телефон?
- Да даже два.Сарказъм .
----------------------------------------------------------
Извинете ме че пиша толкова кратки глави, просто не се сещам какво да пиша.