- НО МАМО. - казах жално.
- Няма но Ксения. Стана май месец. Вас ви спряха онлайна от април. Хайде. Оправяй си багажа. До септември ще си на село. - побутна ме.
- Кое село? - попитах обнадеждено.
Надявах се да е Езерец. Много хора. Плаж. Море. Слънчеви лъчи и свободата да правя каквото си искам.
- Солища. - отвърна тя - Не си посещавала баба си Рада и дядо си Десислав от 3 години. Време е да ги видиш.
- Но 8 май е! - бях шокирана.
- Знам. - отвърна спокойно мама.
- Тате? - погледнах го молещо.
- Майка ти е права Ксения. Не си ги посещавала от цяла вечност. Трябва да ги видиш. Липсваш им. - каза той подкрепяйки я.
- Имаш неограничен интернет и минути. Не се застоявай на телефона всеки ден ще звъня на баба ти да я питам какво си правила. - каза ми мама.
- Преди месец го решихме затова съм обновил стаята ти там. Както и оправих басейна. - допълни татко. - Сега си оправи багажа.
Въздъхнах и започнах да си оправям багажа и го разказвах за случилото се на момичетата. Не ми стигаха бедствията за 1 месец. Спряха ни от училище и всички български училища са против онлайн затова нямаме онлайн училище а само ни пращат материала който ще трябва да знаем за септември догодина. Приятелят ми скъса с мен и на следващия ден тръгна с моя съученичка. А сега и това. Напълних куфарът си с книги. Непрочетени или не ще трябва да имам занимание. Няколко кожени тефтера за да записвам ако искам нещо да запиша и 1 малък тефтер. Зарядно. Слушалки. Продукти за лице. Парфюм. Rollon за подмишници. Вземам ги само заради личната хигиена. Имах и тонколона, бански и слънчеви очила. Взех си и много дрехи. Накрая куфарът и 2 сака бяха готови.
- Кога заминаваме? - попитах.
- Утре. - отговори майка ми - Ще дойдем отново за Спасовден.
- Демек? - вдигнах вежда.
- 13 май. Ще има курбан. - обясни мама - Както всяка година.
- Добре. - кимнах.
На следващия ден
6 сутринта е. Спала съм не повече от 3 часа.
Сресах кестенявата си коса пред огледалото и се погледнах. Сините ми очи показваха безпокойството ми. Това село е толкова далеч. Но е на 16 километра от Пампорово. Но с родопските баири сигурно ще е много повече ходене от обикновено.
YOU ARE READING
На село си е най-добре
RomanceНа Ксения ѝ се налага да прекара 4 месеца в село забравено от хората. Или поне така смята. Колкото по-надълбоко се потапя в живота на селото обаче Ксения намира че митовете и легендите не са чак толкова невъзможни. Ще срещне много настървен таласъм...