Unexpected role

1

Коди

 "....Едно от най-очакваните събития на века е сватбата на принц Габриеле и лейди Офелия. Церемонията ще се състой в лятния дворец, където принц Габриеле е израснал заедно със принц Оливар и принцеса...."

- Еи, защо изключи телевизора?

- Защото не искам да ги слушам. Говорят само за кралското семейство на Морена, все едно някой от Равен го интересува.

Равен.  Голяма и велика държава в която съм роден и израснал . В съседство се намира царство Морена. 

Обичам домът си, за жалост обаче в последно време постянно ми се налага да пътувам по работа.

Казвам се Коди, но на голямята сцена ме познават като певецът и рапър Gloss. В момента се намирам в апартамента на най-добрата ми приятелка заедно с моята скъпа мениджърка, която надува главата на мен и бодигарда ми, големия Джо. 

- Коди, не ме ли чуваш като ти говоря? Имаме проблем и то голям. Веднъж за винаги трябва да разбереш, че не може да бягаш от Джо. Много добре знаеш, че има не малко хора които искат да те наранят, отвлекат и кой знае още какво.

- Жосефин, не знам защо в момента се напрягаш толкова. Аз просто дойдох да видя Евиана. Няма какво да ми се случи тук. - казах без да отделям поглед от телефона си разглеждайки социалните медии. Изведнъш от коридора се показа момиче. Не беше много висока, даже хич. Беше с къса кестенява коса над ръменете. Личеше си, че беше естествено къдрава, което някак я правеше да изглежда сладка. Може би на години е по-малка от мен. 

- Луиза, не очаквах да се прибереш толкова рано. - каза Еви - А да, товя е Луиза. Моята съквартирантка. Луиза, тава са Коди, Жосефин и Джо. Мои близки приятели. - каза бързо като поглеждаше ту към мен, ту към нея. 

- Приятно ми е да се запознаем! - каза с усмивка и се здрависа с Жосефин и Джо. И двамата отвърнаха с усмивка. Луиза застана пред мен и протегна ръка към мен още със същата топла усмивка. Протегнах моята ръка и хванах нейната. Ръката и беше малка и толкова нежна на допир. 

Изведнъж се чу тон на звънене. Луиза бързо извади телефона от задния си джоп, погледна към устройството. После погледна към Еви давайки й извинителен поглед и се отдалечи приемайки разговора по телефона. 

- Ами ако каже на някой, че Коди е тук?! - изведнъж каза паникьосано Жосефин. 

- Няма да го направи, пък не му е кой знае каква фенка. Не си мисли, че й пука кой е той. - каза съвсем спокойно Евиана.

*

Луиза се върна след пет минути с още по-голяма усмивка на лицето си. Остави чантата си на малката масичка до стената в коридора и се настани в единия край на дивана, точно до Евиана.

- Е, Луиза? С какво се занимаваш? - пита Жо.

- Уча..

- Тя се интересува от комуникацията. Ако не се бъркам, ти си с дипломация и международни отношения, нали? - прекъсна я Евиана. Понякога има този навик, да прекъсва хората.

- Да, вече втора година. - отвръща отново Луиза.

- Беше ми много приятно да се запознаем, дори да поговорим за кратко Луиза, но за жалост имам график и се налага аз и Коди да тръгваме. - Жо се усмихва мило и става от мястото си. Аз се изправям по нея и направо тръгвам към Джо, който стои до вратата на апартамента. Чувам, че Жо и Луиза си разменят няколко думи преди да изляза окончателно от жилището. Сигурно си казвате  "Коди, ти си пълен простак, без обноски щом си тръгваш без да кажеш чао " знам, но просто съм си такъв.

- Коди, ти трябва да отидеш с Джо до звукозаписната къща на меийн стрийд. Няма да мога да дойда с вас, но вечерта ще се срещнем в ресторанта за срещата с певицата Мейбъл. - Каза на един дъх Жо.