Макс: Браво Моли! Добра работа свърши. Успяхме да ги скараме.
Моли: Ти съмняваш ли се в мен!
Макс: Как мога да се съмнявам в такава мацка като теб?! Само като те гледам и се възбуждам! ;)
Моли: Да бе! Не знам какво намира Дани в оная тъпачка!?
Макс: Еми...!
Моли: Ама дабър план измисли! Браво! Айде са чао
Макс: Чао секси!
Как е могъл?! Всичко в било една голяма лъжа! Идиот! Тъпанар! Безсрамник! Започнах да разкъсвам чаршафите от яд, но после се сетих за Дани. Още утре трябваше да отида при него! Легнах и си мисшех за всичко, случило се напоследък, но неусетно съм заспала.
На сутринта се събудих в 09:30. Оправих се и слязох, а в хола Крис си спеше сладко. Събудих го и му показах чата.
-Копеле мръсно! Как не го е срам!? Леле! Само да ми падне!
-Ей, тигре! Я кротко! Аз знам какво да направя, а сега да закусим и да отидем при Дани.
-Айде, че съм много гладен!
Направих омлет. Закусихме, оправих масата, облякохме се и тръгнахме към къщата на Дани. По пътя си говорихме, как ще го изненадаме. Стигнахме пред тях. Крис трябваше да влезе пръв, а аз след него. Колко ми липсваха ръцете му, шарещи по тялото ми, топлите му устни, които топлят и моите, очите му, с които се будя сутрин! Липсваше ми ТОЙ! Когато Крис влезе, успях да чуя гласа на Дани и сърцето ми заби по-бързо.
-Хей, бро! К'во става? Водя ти някой, който се надявам да ти оправи настроението!-съобщи Крис. Тогава аз отворих вратата и ми се доплака, когато видях как изглежда Дани. Очите му бяха зачервени и подпухнали. Изглеждаше толкова съсипан и съкрушен. Стаята беше със спуснати щори и беше тъмно. Отидох до дивана на който седеше. Обърна се към мен и лицето му светна. Седнах до него и го загледах в очите.
-Аз... ъм... ще ви оставя.-каза Крис и излезе. Стояхме няколко минути без да мърдаме. Просто се гледахме и изучавахме лицата си. След тези няколко минути, аз се осмелих да докосна бузата му. Ръката ми се движеше бавно към лицето му. Когато го докоснах веднага устих как пръстите ми изтръпват. Сякаш през тях беше минал ток. Започна да се приближава към мен и постави ръката си на кръста ми. Настръхнах и през цялото ми тяло минаха горещи вълни. Устните ни бяха на милиметри, а той се приближаваше толкова бавно. Най-накрая се допряха. Знам, че не ме е целувал от няколко дни, но на мен ми се струваха месеци. Явно и при него е било така, защото ме целуваше толкова жадно. Ръцете му започнаха да се разхождат по тялото ми, а целувката стана още по-страстна. Отдръпнах се.
-Защо се върна?-попита ме Дани
-Разбрах истината!
-И каква е тя?
-Ами... дълга история. Дани, моля те върни се при мен. Съжалявам, че не ти повярвах!
-Обичам те, Сара!-пак ме целуна и този път целувката беше лека, нежна и приятна. Усетих пеперудите в стомаха си, сякаш това беше първата ми целувка. Не, тя не беше първата, но беше една от най-истинските! Бях потънала в целувката и се наслаждавах на устните му, когато той се отдръпна. Офф... Дани, трябваше ли да го правиш??!
-И...сега...какво мислиш да правиш с Макс?
-Ще го махна от живота си! Знам, че ще боли, но няма какво друго да направя!
-Ок...ъъм....сега ще ми разкажеш ли как разбра, че не съм те лъгал?
-Да, разбира се!
Разказах му какво бях видяла в чата, а той се ядоса. Много!
-Кучи син! Ще го убия! Само да ми падне!
-Ей! Давай го по-кротко!
Мразех, когато Дани се ядосва! Ужасно е! Страх ме е за него!
-Ъм...къде е Макс?
-Отиде да спи в негов приятел.
-Сара, искам да те питам нещо!-Дани седна на дивана-Позволи ли му да те целуне?-погледна ме с тъга в очите. Ако му кажа истината, ще го заболи, но не искам да го лъжа!
-Ами...аз...Дани...
-Просто ми кажи!-в гласа му се долавяше нетърпение
-Да!-след тези думи, той ме погледна тъжно. Забелязах, че в очите му има сълзи. Чак сега осъзнах, колко ужасно нещо съм направила! Как...Защо му го позволих?! По бузата нз Дани се спусна една сълза. Аз се свлякох на земята и започнах да плача.
-Дани, аз, съжалявам! Аз съм ужасен човек...-казвах всичко през плач и не съм много сигурна, че ме разбра. Минаха няколко минути в които се опитвах да се успокоя. Накрая успях, станах и седнах до Дани. Накарах го да ме погледне, като хванах лицето му в шепите си. С палеца си избърсах сълзите му и бавно долепих устните си до неговите. Той отвърна на целувката. След няколко секунди се отдръпнах и го пуснах. Станах от дивана, вдигнах щорите и отворих прозорците. От светлината Дани се намръщи, а аз му се усмихнах. Хванах го за ръка и слязохме при Крис, който беше пред хладилника и си търсеше нещо за ядене. Когато ни забеляза спря със заниманието си и се обърна към нас.
-Значи вече сте ок, а?-попита ни Крис
-Да!-отговорихме в един глас
-Хайде да отидем вкъщи-предложих аз, а момчетата се съгласиха.
Щом отключих вратата и влязох в хола видях Макс да седи на дивана. Беше само с панталони.
-Хеййй, ко...-Макс не успя да довърши, защото видя Дани, а след това и Крис-Какво прави тоя Даниел тук?
-Абе, ей ще ти...
-Дани! Недей! Макс, ако обичаш вземи си нещата и напусни дома ми!-казах спокойно
-Ама... Сара, защо?-Макс изглеждаше изненадан
-Просто се махни, Макс!-вече тонът ми не беше толкова спокоен, но за мое щастие Макс стана от дивана, облече си тениската, взе си нещата и си тръгна. Отдъхнах си, но чак сега усетих болката. Чак сега...до сега бях разгневена и исках да му отмъстя, но вече не исках това. Сега бях наранена. Бях като цвете, а Макс беше градинарят. Грижеше се, обичаше ме, но накрая ме изкорени и ме изхвърли от градината си! А аз, малкото цветенце, стоя безпомощна! Усещах сълзи в очите си, но не исках Дани да ме вижда, ще плача заради Макс, за това изтичах в моята стая, хвърлих дрехите си на леглото и се заключих в банята. Чух Дани да ме вика, но исках да остана сама. Само аз и водата. Бях загубила Макс...НЕ...той загуби мен! Мислех си, че ме обича и, че винаги ще е до мен. Той беше моят принц, а аз неговата принцеса! Да, но живота не е приказка! Е...няма смисъл да стоя заключена в банята и да плача за човек, който не е оценил какво има. Няма как да го върна с плач. По-добре да си живея живота спокойно. Аз съм силна и мога да се справя!
(На снимката е Дани)
