Глава 1

1K 16 0
                                    

Глт на Лео

Джонсън ни даде тестовете по математика и си погледнах оценката. Три. Господи  трябва да се стегна.

-Виктория ти си единствената с отлична оценка. Надявам се да не се успокояваш с този факт, защото до края на годината има още няколко месеца.-коза жената зад бюрото

Погледнах момичето на третия чин която само кимна, но нищо не каза. Звънеца за излизане от час би и всички излезнаха. Освен мен и Виктория.

-Хей..-отидох до момичето

-Хей.-погледна ме

-Искам да ми помогнеш.-казах

-И аз искам в Милано, но както виждаш си седя тук.-отвърна и излезе от стаята

Въздъхнах. Трябва да измисля нещо, така че да не може да откаже да ми помогне. Излезнах и отидох до сестра ми.

-Слушай..-започнах

-Какво?-попита

-Искам да говориш с Виктория.-отговорих

-За какво?-направи се на объркана

-Да ми помогне по математика.-засмя се -Бела не е смешно. Говори с нея.

-Добре, ще видя какво мога да направя.

-Благодаря.-казах и излизнах навън

След 10 минути звънеца би и влезнахме в стаите.

-Е... ще ми помогнеш ли?-седнах до Виктория

-Какво ще спечеля аз?-погледна ме

-Време с мен.-повдигнах вижди

Момичето се изсмя, и продължи да пише в тетрадката си.

-Добре, хайде тогава довечера да излезем.-предложих

-Хубаво.-съгласи се

-Ще те взема в осем.

---

Няколко часа по-късно

Пръснах си от парфюма и в стаята влезе Бела.

-Говори ли с Виктория?-попитах

-Да.-отговори

-И какво ти каза?-погледнах я

-Много неща. Едно от които е, че си доста самонадеян и арогантен.-сви рамене

-Моля?-бях объркан

-Казал, си й че ако ти помогне ще спечели повече време с теб. Не се дръж като задник. Точно с нея.

Въздъхнах и кимнах.

-Добре. Е излизам.

Взех си нещата и излезнах от стаята ми. Слезнах долу и видях нашите.

-Излизам.-казах

-Чао.-отвърнаха

Излезнах от къщата и се качих в колата. А после потеглих. Звъннах на Виктория, й и казах да слиза. Щом пакрирах пред тях, тя излезе и влезе в колата.

-Къде ще ходим?-попита

-Хепи.-отговорих

Тя кимна и се загледа в телефона си.

-Е.. реши ли къде ще учиш после?-наруших първи тишината

-Мислех в Лос Анджелис. Ами ти?-погледнах я за момент

-И аз.-отговорих -Но все още се чудя. А кой ще ти е кавалер на бала?

-Не знам.

Час по-късно

-Бела говори днес с мен..-Виктория заговори

-Мм за какво?-направих се на объркан

Тя от своя страна първо се засмя, а после стана сериозна.

-Лео, знам че ти си я накарал.

-Искаш ли да тръгваме?-попитах

-Да.-отговори

Платих сметката и излизнахме. А после се качихме в колата и потеглихме.

-Аз обаче мисля да се прибирам вече.-Виктория ме погледна за момент

-Добре.-кимнах

Щом стигнахме пред тях, тя ме погледна.

-Знаеш ли.. Нямаше нужда да караш Бела да говори с мен, или да излезеш с мен.. И  едно 'моля' щеше да свърши работа.-излезе от колата

-Лека нощ, Виктория.-казах

-Лека.

Влезе в къщата, а аз се върнах вкъщи.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиOù les histoires vivent. Découvrez maintenant