Run away

5 глава

Г.Т Адам

-КЪДЕ Е ТОВА МОМИЧЕ?

-Ще я намерим, шефе.

-Това е твоята дъщеря, Кристофър. Къде би отишла?-попитах колкото се може по-спокойно.

-Не знам, с нея никога не сме били близки.

-Ами ти, Даниела?-погледнах към майката на Мартина.-къде според теб би отишла дъщеря ти?

-Не знам, Адам. Ти си този който я търси.

Погледнах я през рамо. Знаех че крие нещо.

-Кои са най-близките градове до Лийвънуърт?- попитах Фран.- Знаеш, че само заради теб правим цялото това издирване, ти искаш да се ожениш за нея. Бъди полезен с нещо.

- Не, благодаря!

- Какво ми каза? Ти малко неблагодарно момченце!!!- Тръгнах към него с всички сили, но Кристофър застана пред мен.

-Адам, моля те! Нека я намерим и да не губим повече време.

-Правя го само заради вас двамата!-посочих Кристофър и Фран.

-Знам баща ми, спри да го казваш. Знаеш че загуби моето уважение когато си помисли че момичето няма да избяга.

- Не смей да ми говориш така момченце...

-Иначе какво, татко? И двамата знаем че на теб не ти пука особено за мен, просто ако се оженя за Мартина ще се отървеш от мен.

-НАКАЗАН СИ!-Изкрещях с цяло гърло, но Фран беше загубил всякакво уважение към мен.

- Да, и прасетата мяукат. И двамата знаем че блъфираш и ще ти мине след няколко минути, така че си затваряй човката.

Ако някой не ме спреш в следващите 3 секунди щях да го ударя... Три.... Две...

-Адам!-обади се Кристофър. Фран този път изкара късмет.

Обърнах се към него.

-Какво?

-Мартина, дронът който пусна над гората е засякъл топлинни сензори, обаче 2. Близо до град Уеначи.

-Не е тя, били са двама души.-побързах да добавя.

- Ами ако има партньор?-Каза Фран, това момче винаги трябва да се обади.

-Кой би искал?

-Може би не е тя.-обади се Даниел- Може би това са двама напушени тийнейджъри, и тя да е в другия край на щата.

-Нищо не пречи да проверим, Даниел- погалих я по главата.

-Познавам дъщеря си, това не е тя.

-Защо не искаш да проверим?

Вече не обръщай внимание на никой, знаех че тя крие нещо.

-Защото ми е дъщеря, тя не ми отишла на там, по скоро би заминала за Аляска, място където никой не би я потърсил.

-Пътят за Аляска е доста лесно проследим, отиваме в Уеначи.

-Но...-опита се да ме прекъсне.

-Никакво "но" тръгваме след 20 минути, пригответе се.

- А ние какво да правим?

-Кристофър, вие двамата направихте достатъчно, но може ли да поговоря насаме с Даниел?

-Разбира се.

Хванах я за китката и я поведох в спалнята.

-Какво правиш?

Извадих пистолет и го насочих към нея. Револверът беше на милиметри от челото ѝ.

- Изхарчих близо един милион заради това издирване естествено това са само дроновете и хакерите, а ти си знаела къде е тя през цялото време.

-За какво говориш?- опитваше се да запази самообладание, но усещах как дишаше по-учестено и се потеше.

-Или ще ми кажеш как се свързваш с нея, или ще стрелям.

-Върви по дяволите, изчадие на злото.

Изплю се в лицето ми.

Допрях пистолета до челото ѝ...

Кратка и некачествена глава, ама колкото толкова, дано ви хареса подготвям друга глава в главата си и скоро в приложението(ДАНО)

До скоро и весели празници!❤️