Mafia is my love (ЗАВЪРШЕНА)

В болницата

След 2 седмици

Лия pov.
Изминаха 2 седмици от както Jungkook го блъсна кола... Сега е в болницата... И кома....Видях го преди 3 дни...беше ужасна гледка...Ако не бях бягала нямаше да го блъсне кола! Аз съм виновна!
Бях в леглото и плачех... Плачех защото макар и да ми изневери аз още го обичам.... Бих върнала времето на зад но вече е късно... Докторите казаха че може и да не оцелее... Има много дълбоки рани, голям кръвоизлив, и докторите казват че ако се събуди може да не помни нищо... Нито Мафията... Нито приятели... Предатели... Врагове... Нито мен.

(Jen) -Хей... Направих ти кафе... -Jennie влезе в стаята с чаша кафе в едната ръка и нещо което криеше зад гърба си с другата

-Благодаря ти но няма да мога да го изпия... Не съм... Не мога да... По глътна нищо... Чувствам се като боклук

(Jennie) -Хей хей... Не го казвай... Не си боклук ... Просто ако той не ти беше изневерил нямаше да стане така... Ай кой му е виновен че е тъпак

-Но го обичам

(Jennie) -знам и затова трябва да се биеш за него... Да се бориш... Да превъзмогнеш болката и тъгата ... Той ще се оправи знам го... Той е силен

-Какво ще правя а-ако го и-изгубя

(Jen) -Ше ти шлепна шамар  -тогава се сетих... Когато го ударих... Когато се скарахме... И после го блъсна онази кола... Започнах да плача по-силно

(Jennie) -Лияяяя... Не плачи не дей той ще се оправи... Не губи надежда чу ли

-А-аз...... Не мога

(Jen) -Можеш *прегърна ме *знам че можеш... Ти си най-силното момиче което познавам

-не е вярно

(Jennie) -Вярно е! Баща ти е срещу теб... Гаджето ти е мафия... И приятелите ти също... А ти беше момичето от кафенето

-да... Липсват ми тези времена...едно малко момиченце винаги идваше с майка си и искаше от онези кексчета с ванилия...Taehyung постоянно правеше някъкви глупости и после шефа му се кара... А аз стоя от страни и се смея

(Jennie) -И ти е било смешно когато са му се карали?

-Ама той си го просеше

(Jen) -Странна си Лия... Но това ми харесва различна си... Не си от стадото овце хаха

-Ем... Аз съм черната овца

(Jen) -да бе!

-Е не бе

(Jennie) -Хайде хапни това *показа ми бонбонка *

-и кри тази бонбона чак до сега

(Jen) -е да са минали 3 минути ням и толкова

-хех

________________________________________

След 3 часа
Бях в хола и гледах телевизия с yeji Yuna и rosé когато Jennie дойде панически и каза

(Jennie) -БЪРЗО JUNGKOOK СЕ Е СЪБУДИЛ

(Ние) -КАКВО!?

-КАК ТАКА А АМА ЛИ СПОМЕНИ

(Jennie) -НЕ ЗНАМ ХАЙДЕ БЪРЗО ВСИЧКИ В КОЛАТА

Качих ме се в колата и тръгнахме към болницата... Бях притеснена... Ами ако не ме помни... Ако вече не ме иска... Ако иска онова момиче.... Или стане нещо лошо... просто не знам какво да правя или как да реагирам....
При стигнахме... За тичахме се към стаята му...

(Rosé) -чакайте... *тя ни спря точно преди да влезем в стаята* Лия*погледна ме * първо влез ти... Ние ще влезем след малко.... Чу ли

-Д-добре

Влязох в стаята... Видяхме се... Стояхме и се гледахме... Никой не казваше нищо... Приближихме се до него и заплаках ... Погледнах го в опита и казах

-Кук съжалявам че ти причиниха това... Аз съм ужасна... Не трябваше да бягам знам... Но не мога като те видях с онова момиче и просто... Просто

(Кук) -Извинете че ви прекъсвам но... Мисля че сте сбъркали човека.

-какво  -изшептях

(Кук) -Познаваме ли се? Коя си ти?

-З-загубил си си спомените... Не ТИ СЕ ШЕГУВАШ НЕ... НЕ... НЕ

(Кук) -НЕ ВИКАЙТЕ! ЗАЩО РЕАГИРАТЕ ТАКА..... И КАКВО СПОМЕНИ АЗ СЪМ СИ ДОБРЕ СЪС СПОМЕНИТЕ МИ!

-Тогава помниш ли ме

(Кук) -Как да запомня човек който не съм виждал през живота си!..... Х-хей защо плачете?

-Защото... Не ме помниш

(Кук) -имам чувството че трябва да ви опазя.... И да ви спра сълзите...

-Кук моля те... Кажи ми че се шегуваш

(Кук) -Не те познавам

-АЗ СЪМ ПРИЯТЕЛКАТА ТИ!

(Кук) -какво?!

-Ще ти върна спомените... Обещавам ти го Кук.