тъжна любовна история

първата и единствена глава

Аз съм Александър, а днес ще ви върна в един момент от живота ми, че да стигнем до днешният ден.
Влюбих се в Анджелика още в секундата в която я видях, но чакайте започвам прекалено напред.
Аз съм ученик в гимназията, не съм много популярен, но пък съм с висок успех и имам добри приятели. Беше вторник и бяха обявили, че ще имаме нова съученичка. Всички я очаквахме с нетърпение, момчетата повече естествено, като всеки гимназист единственото в главата им беше как да я впечатлят. Но тя не направи впечатление на никой бе с катранено черна дълга коса падаща пред очите, беше ниска, с дълги нокти лакирани в черно, носеше голямо черно худи и тъмно сини дънки, а кожата ѝ беше прозрачно бяла. Всички я помислиха за задръстена, решиха че трябва всички да я подиграваме. И въпреки, че я харесах не го бях осъзнал и се влияех от другите, подигравах я с тях, хвърляхме нещата ѝ в кофата, заливахме я с вода, мерехме я с неща. Но тя не отвръщаше, а ние пък не спирахме, не ни омръзваше. Но един ден остана наказана след часовете за нещо за което не бе виновна тя, единствените в стаята бяхме аз тя и учителя. Той излезе до учителската стая и останахме сами, чух я да казва нещо, но бе прекалено тихо за да успея да го разбера. Приближих се до нея и я помолих да повтори, а тя ме попита защо го правя. От близостта ни успях да разбера колко е красива очите ѝ бяха тъмни почти черни, без да иска закачи ръкава си на чина докато се пресягаше за химикалката си и той се вдигна видях ръката ѝ цялата в белези от драскотини, синини и малки дупчици като от игла. Тя бързо свали ръкава си, а учителят влезе и аз се отдръпнах и така и не ѝ отговорих. Започнах извън училище да опитвам да се сближа с нея, но в училище я тормозех заради другите.

От гледна точка на Анджелика:
Живота ми бе сринат, единствената упора която имах моят баща почина толкова скоро. Преместихме се в друг град, а аз бях в ново училище. Започнах да се наранявам и дрогирам за да притъпя болката. Всички в класа ми ме мразеха, тормозят ме, но нямам на кой да споделя. А единственото момче което харесвам също ме тормозеше заради другите и сигурно не би отвърнал на чувствата ми.

От гледна точка на Александър:
Веднъж се скарахме с Анджелика, тя ме попита защо в училище се държа различно, не знаех как да го обясня и се държах тъпо а нещата прераснаха в скандал и тя просто побягна. След часове реших да я потърся, отидох на нашето място и я открих. Бе забила игла във вената си около нея лежаха много спринцовки. Не знаех какво е направила. Отидох до нея и я разтърсих тя не отговаряше. Опитах да намеря пулса ѝ, но такъв не откривах.

От гледната точка на разказвач:
Той я целуна, целувката му напомни за уроците по химия в училище, когато, ако се съберат правилните два елемента, те щяха да експлодират. Но вече бе късно, осъзна любовта си към нея прекалено късно. Тя вече бе мъртва.