RP(Abducted)

Глава 4(Старите спомени)

Чан се стресна беше заспал
- ти пък какво прав...
И , като го видя в какво състояние поклати глава
-хайде ставай
И се опита да го изправи
С много усилия успя
Закара го в бяната
Пусна студена вода
- Защо си се напил така
Джон си говореше тихо
-Ох майка ти да еба юнги ,къде ма водиш глупак такъв...
Промърмори леко
-Много ми е студено.......
Беше се свил със затворени очи
Мислеше си че е някъде навън и вали,беше неузнаваем щом се напие,ставаше друг човек
- аз не съм онова копеле юнги
И продължи да го къпе
Не след дълго го изкара от бяната
Бутна го на леглото
Махна му дрехите
Огледа го хубавото му тяло
- е поне има нещо хубаво в теб
И го зави
Той веднага заспа.
Хвана чан,гушна го и потъна в дълбок сън.
Чан въздиша и почна да го гали по косата
И не след дълго и той заспа и ръката му и така си остана на главата му.
Джон на сутринта се събуди леко.
-Ох.......
Обърна се леко на страни и като видя чан се ококори
-ах ......
И се надигна като се видя че е гол
-Боже какво.......
И видя че чан се разсъбуди
-Да не съм те изчукам вчера?!
И закри очите си с двете си длани
Като чан можеше да види красивият му уформен гръб
-О-о-ххх......съжалявам.....
И въздъхна леко
-Така ме боли главата .....
Чан се опъна
- нищо не си направил ти не можеше да ходиш камоли нещо друго....просто те изкъпах това е
Джон въздъхна леко.
Цяла вечер сме спали заедно ли?
И се върна обратно в леглото като се зави до вратът,беше му много студено.
Той затвори очи но беше с лице към чан.
Беше забравил че трябва да се прави на добър но не беше и в лошо настроение затова остана,пък и беше уморен и отпаднал
- искаш ли нещо да ти донеса
Джон поклати глава.
Прокара ръката си по талията му и го здръпна към себе си като чан се допря до гърдите му
-Просто стой .....
Каза спокойно джон и се отпусна като пое от аромата на чан
-Знаеш ли.....
И се замисли
-Ароматът ти.......познат ми е от някъде.......
Всички ние знаем че Джон в тийнейджърските си години имаше една единствена любов.Преди да стане красавецът който е сега Джон беше едно малко и дебело момченце.Обичаше често да си похапва сладко и един ден когато отиде в близката видя....не кой да е а чан.Заеднонсе запознаха,детска любов беше.....но траеше дълго.
Станаха тинейджъри.
Щом Джон стана на 14 чан му каза че си заминава....че техните са купили апартамент в друг град понеже нямат пари да изплащат къщата.
И щом малкото момче си тръгна......щом Джон остана сам и без семейство просто залитна на грешната страна и започна да се променя и да се води по акъла на юнги.
-Може би на карамел.....
И въздъхна леко като прокара пръсти в косата му
-Боже толкова е мека......
И Джон изпадна сякъл в някакъв транс.
Осети се обаче и се дръпна като опарен.Слезе на земята.
-Заеби....
И стана от леглото
-Искаш ли кафе?
Чан го гледаше странно
-е да мека е щот се поддържам, както трябва до преди няколко дена заради вас...и да може кафе ако не те мързи да го направиш
Джон завъртя леко очи.
Отиде.
Направи две кафета
И се качи.
-Ето пий....с две сметана и две захар.Ако има нещо ми кажи да знам .
И седна като се облегна на леглото и започна да си гледа телефона
Чан го погледна
-мерси
И почна да пие кафе
- Джон
-Да чан?
Попита той без да го поглежда втренчен в телефона си
- наистина ли ти харесва да правиш това не ти ли е гадно за тези невинни хора
-М,не,все ми е тая
И отпи глътка от кафето си
Моят живот беше ужасен ....значи животът на другите също ще е
Каза без капка емоция
Чан завъртя очи
- щом така мислиш ще умреш сам без семейство , без нищо , а това е най - хубавото нещо
И продължи да пие от кафето си
-Няма да е нещо ново чан.
И се усмихна леко
-Как си мислиш че съм живял до сега и съм щастлив.
И изключи телефона си .
Чан го погледна
- не виждам да си много щастлив...
Джон преглътна кафето си малко трудно след като чу това.
-Защо мислиш така?Не ме познаваш за да знаеш как изглеждам като съм щастлив и как като съм тъжен
Чан се усмихна
- ти явно не се виждаш от километри си личи...колко си самотен...колко си объркан...и нещастен...знаеш го , но и го криеш от самия себе си...само ти мислиш, че си щастлив , но и двамата знаем,че не си
Джон остави чашата с кафето си на масичката до леглото и го погледна леко
-Да .....да може би е така но ми минава през ума че ако имам семейство ще трябва да спра да правя нещата които обичам,ще трябва да се ограничат до един човек и да започна скучна работа.
Като сравня двете неща,да съм без семейство но свободен или да стана нещо което не искам но да съм щастлив мисля че бих избрал първото.
И се засмя иронично докато се беше втренчил в една точка
-Един път позволих на някой да ми даде любов и точно когато детинщината от мен си тръгна,когато започнах да обичам като зрял човек ми забиха шибан нож в гърбът
И постепенно Джон повишаваше тона си
-СКАПАНОТО КОПЕЛЕ МЕ ОСТАВИ ГОЛА НА УЛИЦАТА КАТО ДОРИ НЕ МЕ ПОТЪРСИ СЛЕД КАТО СИ ТРЪГНАХ!!!!
И АКО НЕ БЕШЕ ЮНГИ ЩЯХ ДА СЪМ УМРЯЛ ОТ СТУД НАВЪН ИЛИ ДА СЪМ МЪЖКА ПРОСТИТУТКА!!!!!!
и си заби ръката на масичката и кафето се разля върху ръката му като я изгори
Джон стисна зъби и постави ръката си до гърдите за да "утеши" болката от кафето.
-Затова ........след цялата тая болка........мисля че е редно да бъда сам....
Чан хвана ръката му и почна да духа върху изгорялото
- не си единствен, който е страдал заради любовта...но никога не трябва да се отказваш пък никой не те кара да работиш скучна работа човека може да те обича такъв какъвто си.. и не гв да измъчвате хората , но гв наркотици, побой така да кажа
Чан постави ръката върву бузата му
-просто помисли Джони
Приближи се бавни и го целуна нежно по устните
Джон отново усети онази искра междо устните им.
Стоя като гръмнат
Мълча
Мълча
Мълча
Преглътна тежко
-А.......да аз.....
И стана от леглото.
Взе телефона си с едната ръка
И просто излезе без да казва каквото и да е
Той каза на чистачките да изчистят кафето и след като го направи превърза ръката си и седна пред юнги в хола
-Как е Джон,как се развиват нещата
-Супер.....
-Това иронично ли беше
-Не .....аз....мисля че......съм влю-
-А-А-А-А!Да не си посмял да го кажеш!!!!Не забравяй каква ни е целта!!!!
Джон сведе глава.
-Ей Джон!Знаеш че това е пълна глупост!
-Знам....глупаво е аз ......съжалявам
-Искам онзи непокист да се върне.Да го смекчи за да спре да се дърпа разбираш ли,за да не избяга......за да можем да го въртим на малкият си пръст,ако се влюбим във всеки който е тук знаеш ли какво може да се случи.
Джон поклати глава
-Да....съжалявам
-Супер.....сега се успокой и ако имаш задачи ги свърши
Джон кимна и просто излезе на двора да се поразходи