Чан сведе глава мислеше , че е направил някаква грешка , но и беше объркан усети нещо странно
Джон мисли мисли и се сети за момчето от преди години.Знаеше че се казва по същият начин но визуално нямаше нищо общо.
Мислеше си
(Ами ако....е той....)
И се ококори
(Той има родилен белег на на китката на лявата си ръка........)
И се затича към стаята на чан.Влезе с гръм и трясък и се приближи към чан като го хвана за китката
-Махай гривните!
Извика Джон.
Дишаше тежко а очите му бяха насълзени
Чан направи това, което поиска
-Джон какво има
Джон хвана отново ръката му и като видя белегът сърцето му започна да бие като лудо.
Стисна зъби и очите му едва се задържаха да не заплачат.
-Ти .....копеле......
-КОПЕЛЕ НЕЩАСТНО!!!!!!
Хвана го за ръката и започна да го дърпа надолу по стълбите
-ТОЛКОВА ГОДИНИ ТЕ ЧАКАХ ДА МИ ПИШЕШ,ТОЛКОВА ПИЯН СЪМ БИЛ ЗАРАДИ ТЕБ, ЗАРАДИ ТЕБ СТАНАХ ЧУДОВИЩЕ!!!!!
Юнги го чу че вика
-КРЕЙМЪР!ЗАЩО ВИКАШ?!КЪДЕ ГО ВОДИШ ТОЯ КЕЛЕШ?!
-НЕ ГО ИСКАМ В ДОМЪТ МИ,МРАЗЯ ГО МАХАЙ ГО ТИ КАЗВАМ!!!!
-АМА НЕ МОЖЕШ ПРОСТО ДА ГО ПУСНЕШ.
Чан плачеше
-ЗА КАКВО ГОВОРИТЕ БЕ
Джон само както стоя такъв шамар му заби че чан падна на земята
-ЩЕ ТЕ ПРЕЧУКАМ,РАЗБИРАШ ЛИ
И го хвана за врата и скъса каишката която му пускаше ток
-ПОМНИШ ЛИ МЕ ГЛУПАКО,ПОМНИШ ЛИ ОНОВА ДЕБЕЛОТО ДЕТЕ КОЕТО СРЕЩНА В СЛАДКАРНИЦАТА?!?!?ПОМНИШ ЛИ МЕ?!?!?
и отново го удари
-Джон!!!
-НЯМА ДЖОН!!!!!КАЗХА И ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА МИ ДУМА,ТОЙ СИ ТРЪГВА!!!!
Джон го хвана за врата и го вкара в колата с такава злоба .
Качи се на предната седалка и започна да кара с 300.
Наоколо нямаше нищо освен поляни и прав дълъг с километри път затова не беше и опасно.
Чан си Спомни
- Джон изслушай ме моля те....търсих те , но не успях наистина повярвай ми
-МЛЪКНИИИИИИИИИИИ,МЛЪКВАААААААЙ!!!!!
Изкрещя с колкото му глас може
Чан го хвана за ръката
-СПРИ ТЪПАТА КОЛА ПОДЯВОЛИТЕ....
Джон спря колата .
Хвана го за вратът и върза ръцете и краката му с въже като го натика в багажника
Не искаше хич да го слуша
Запали отново колата и тръгна
Стигна в градът .
Намери къде точно живее чан
Разби вратата и насочи пистолет срещу майка му
-Само мрадни и си мъртва скапана проклета КУЧКО!!!!
И изсухли чан на земята като човал с картофи
Развърза го и си тръгна
Чан почна да плаче сви се
-д-джоннн
Джон се се ти ,върна се метна им един бон да вземат нов тел на чан и чак тогава си тръгна.
Чан лежеше на земята,сълзите се стичаха по бузите му а доларите падаха като дъжд навсякъде около него
Джон се качи в колата си.
Прибра се.
Отбегна тъпите въпроси на юнги и си легна
BẠN ĐANG ĐỌC
RP(Abducted)
Lãng mạnКим Тае хьонг по прякор (чан)....22годишно сладко момче ,но с характер....Отвлечено от две извратени копелета.Юнги на 25 и Джънгкуук под прякор( Джон) на 24.Заедно те биват израснали след като Джон устава сирак. Как ли ще се развие историята? /Ако л...