RP(Abducted)

Глава 11(преживяване на ситуацията)

Чан отиде при него видя ,че е легнал
- Джон искам да ме пуснеш продължаваш със същите грешки
Джон се направи че не го чу
-давам ти три минути да се разкараш или да легнеш....уморен съм
И затвори очи
Ефектът от наркотиците минаваха и той ставаше все по слаб и по слаб
Чан седна до него
- искам да ти помогна Джон...искам вече да спреш да вземаш наркотици моля те поне заради мен
Джон отвори очи
-НА КАКЪВ ЕЗИК ТРЯБВА ДА ТИ КАЖА ЧЕ ИСКАМ ДА СПЯ!!!!НЕ МИСЛИШ ЛИ ЧЕ МИ ДОЙДЕ МНОГО ДНЕС?!
И го хвана за врата
-Искам щом кажа нещо да се изпълнява Тае хьонг.......исен ли съм?
И го стисна леко
На чан очите се напълниха със сълзи
- т-ти н-никога няма да се промениш
Каза едвам едвам
-Така е....
И го пусна като въздъхна леко ли си легна отново и се зави през глава.
Беше му много студено,нищо че навън беше лято.
Чан стана видя,че има стол и седна до него
Нямаше да мръдне не искаше Джон пак да вземе дрога щеше да се опита да му помогне
Джон го видя че стои на стола и си помисли.
(Да са напрай на интересен да стане на неговата няма да си тръгне ама няма да легне и до мене,пишлеме.....)
И потрепна леко.
-Студено ми е.....ела да ма топлиш
Чан го погледна
- нормално да ти е студено
Стана и отиде до него
Беше в седнало положение
И почна да го гали по косата
Джон завъртя очи
Хвана го за краката както беше под завивката и го издърпа рязко надолу като чан потъна под завивката.
Джон го обгърна с ръцете и краката си и започна да трепери меко но сякаш малко след това се успокои,згря се и заспа
Чан махна малко от одеалото от себе си
Почна да го гали по косата
Спеше му се ацки много,  но се опитваше да стои буден
Минаха няколко дни.
Джон не можеше да се откъсне от чан и не мърдаше от леглото.Отказваше да яде и не говореше с никой.Потеше се,трепереше,плачеше от болка ,имаше чувството че просто ще сърцето му ще спре.
-Чааааан.....
Промърмори той
Не можеше да мръдне.Само от факта че дишаше го пишеше какво остава да мърда.
-Може ли.....с-само ......с-само малко.........моля те.
И стисна силно очи като сълзите се стичаха по лицето му
Чан го погледна
-не Джон колко пъти да ти кажа
Беше говорил със охраната да доведат специалист искаше да му помогне и щеше
Лекарят беше дошъл чан го посрещтна
- здравейте
Стигнаха си ръцете
Чан му обясни всичко
Отидоха при Джон
Доктора му сложи система
- тези лекарства после трябва да му се дадат
Чан ги взе
- елате ще ви покажа стаята сигурно сте изморен
Доктора щеше да остане тук до , като Джон не се излекува
Чан му показа стаята
И веднага отиде при Джон
Взе стола и го сложи до леглото
Седна и се загледа в Джон
Джон беше изпаднал в депресия заради липсата на наркотици.Всякакви лоши мисли минаваха в главата му.Дори халюцинираше.
Виждаше юнги и всички хора които уби.
Стоеше и се усмихваше докато гледаше към слугите си
Приличаше на пиян и посочи стената
-Можете само да ми ядете патката скапани червеииии
И се засмя шумно.
-Кажи им бе тъпако.
И погледна юнги
-Кажи им на Тея.....малко ви беше......
Те обаче не отговаряха.Самонстояха втренчени в него
-Чан те я за кво ме зяпат
И надигна вежда гледайки към стената срещу леглото точно там където ги виждаше
Чан само го погледна даже не му обърна внимание
- Джон затвори очи и заспивай
-Скучно ми е
И не спираше да се взира в стената лекарствата започнаха да му действат и болката спря
-чан.....целуни ме .....
И го погледна леко
Чан въздиша стана и го целуна по челото
И си седна на мястото
- после , като си изпиеш лекарството ще те целуна по устните
Джон се намръщи
-Ти да не ме изнудваш?
И скръсти ръце.
-Аз пък няма да ги изпия докато не ме целунеш!
Чан го погледна и се усмихна
- когато стане време за лекарството ще видим , как ще стане....сега почивай
Джон се ядоса
-Ти да не ми отказваш?!
Хвана го за яката и го дръпна към себе си като го целуна страстно
Чан се усмихна и се отдръпна
-неее как си го помисли
Седна до него сложи си ръката на бузата
-но сега наистина си почивай...аз съм тук хайде
Джон въздъхна леко ,помисли си
(Ще му скъсам задника от секс .....само да махна Тея глупави кабели от ръцете си....
И въздъхна като затвори .
Чан го галеше по косата
Минаха 2 часа и беше станало време за лекарството
- Джон хайде ставай време ме е за лекарството
Джон му показа среден пръст и се обърна на другата страна .
Искаше да спи още
Чан извъртя очи
-хайде и ще има много целувки
-Само това ли.....
Измърмори със дрезгавият си глас той
-Знаеш ли че не съм правил секс от седмица?
И се зави през глава
Чан въздиша
-ако неги изпиеш още толкова няма да правиш секс...
-М.....притрябвал си ми....
И се усмихна под одеалото ,искаше да го дразни
Чан затвори очи
- ДЖОН ИЗПИЙ ТЪПИТЕ ХАПЧЕТА... ОПРАВИШ ЛИ СЕ СПОКОЙНО ЩЕ ТИ СЕ МАХНА ОТ ГЛАВАТА
Джон се засмя
-Още една причина поради която да не ги изпия
Каза той
И да се беше оправил и да не се ,чан нямаше как да излезе без Джон доброволно да го пусне.Но ,беше му скучно и се драчеше с него
Чан въздиша
Качи се отгоре му
-ИЗПИЙ ТЪПИТЕ ХАПЧЕТА
Джон се усмихна.
Само това чакаше.
Отви се преобърна го и го притисна към леглото
Погледна системите и завъртя очи.
Буквално ги изтръгна от ръката си като тя леко започна да кърви и Джон се усмихна срещу чан
-Ще ги изпия.....но,нека първо си взема наркотика
И започна да го целува по вратът като му прошепна
-Ти си моят нъркотик Тае хьонг.....
Чан се усмихна
-Аааа първо хапчета после това обещавам
Джон леко се ядоса.
Взе хапчетата от ръцете му и ги глътна всички на веднъж без дори да ползва вода
-Доволен?
Попита изнервено той
Чан не каза нищо , а просто го дръпна към себе си
Почна да го целува страстно
-ацки съм доволен
И го захапа леко за ухото
Правиха каквото правиха докато на вратата му не се почука
Джон бесен че му провалят момента извика
-КОЙ ПОДЯВОЛИТЕ РЕШИ ЧЕ ТРЯБВА ДА МИ ПРОВАЛИ МОМЕНТА ?!
-Сър....Джънгкуук е тук.
Джон смекчи тона
-Идвам след минута.
И целуна страстно чан като завърши това което беше започнал.
Джон огледа чан
-Секси си като ме гледаш толкова измъчено,знаеш ли това?
И започна да се облича
Чан завъртя очи
-а кой е джънгкукк