RP(Abducted)

Глава 12(Кук и новата заплаха)

И го погледна
-Новият ми партньор.
И закопча колана си.
-След като уби юнги няма как да продължа сам....трябва да има кой да ми покрива гърбът
Чан стана и го хвана
- това с хората ли джон
Джон завъртя очи
-Ще може ли един път след секс да не правиш скандали.....само един път.
И понечи да си тръгне
- аз го правя заради теб оставих всичко...и пак дойдох при теб...а ти едно нещо не можеш да направиш за мен
Легна на леглото,  като му обърна гръб и почна да плаче тихо.
-Такъв е живота чан....скапан
И излезе от стаята.
Слезе долу
-Добър ден господин креймър
-Добър ден....Кук предполагам?
-да....
-Значи....обяснявам каква е твоята работа....
-Слушам сър
И двамата седнаха на дивана
-Първо....не ме наричай сър а креймър или Джон,второ....не закачай чан....той е единственият който нямаш право да докосваш,всички останали са твои,трето.....следиш го да не избяга от тук,четвърто.....караш колата а аз отвличам хората.....редуваме се,половината ги продаваме на части другите ги запазваме тук.
И се замисли
-Не водим тук малки деца.....в никакъв случай.
-Добре съ....ааа Джон...
-Така.....правиш ми кафе ако те помоля....оправяш се с сметките и ми предаваш ако някой иска да закупи дрога....
И започнаха да се обясняват
-Значи е това?
-Да ....а и още нещо
-Слушам те
-Нямаш право да влизаш във стаята на юнги и да доближаваш гроба му,ясно?
-Да !
-Свободен си....Ще ядем след 30 минути.
И Джон се върна при чан
Прегърна го в гръб и постави ръката си на таза му
-Обичам те захърче
Чан не му каза нищо...продължи да си гледа в една точка и да си мисли
Защо пак дойде тук...защо Джон пак го заключи не беше нужно поне това
-Чанииии
И целуна вратът му
-Гушни ме....знаеш ли колко съм уморен
И затвори леко очи като се отпусна на възглавницата
Чан стана
- аз...ти си почивай..аз ей сега идвам
И понече да излезе от стаята
-Чан
Джон веднага промени гласът си
-Ти май нещо не ме разбра?
И стана и го хвана за ръката
-това не беше молба.....а заповед
И го дръпна рязко към себе си
-Опитвам се да ти отпусна каишката но ти ме караш да я стягам и стягам повече....докато не се удоша
Каза метафорично той
-Не ме карай да бъда лошият
И надигна брадичката му
-Ставай ли?
Чан преглътна тежко
- С това повече ме отблъскваш само джон нищо друго не постигаш
-Не ми пука грам.....
И се приближи толкова към себе си че устните км бяха на милиметри
-Тук си защото аз те искам........хич не ме интересува дали го желаеш ,дали ти харесва,дали те привличам или те отблъсквам
И се усмихна надменно
-Даже можем да играем на една игра....искаш ли?
И го пусна
-Ако още веднъж ми се опълчиш ще отвлека майка ти....ако ми се опълчиш втори път ще я нараня....за трети път ......
И се замисли
-Ще оставя Кук да прецени....и без това имам да си го връщам на кучката
И постави ръката пред устата си
-Искам да ми играеш по свирката,ясно?Нещо ако не ми хареса..........ще си платиш с живота на някой от тези свине които ни разделиха
И го потупа по главата
-Надявамс се да си ме разбрал....а сега идвай на обяд
И се сети
-А....и от устата ти искам да чувам само да,добре....освен ако не те питам за мнението ти и тонът ти да е нормален.....не ми харесва да ми крещят
И прокара ръката си по таза му
-Нека ядем,гладен съм
И започна да върви с него към кухнята
Чан сведе глава
Как мога да обичам това нещо
Седна
Чан само ровене в храната...за втори път попада тук
И няколко сълзи се стекоха по лицето му
Кук го погледна
-Хей....защо плачеш?
И погали ръката му
Джон го сряза с поглед
-Аз казах ли ти да не го пипаш?
-Съжелявам но той....
-Слушай какво ,ако мислиш да се разчувстват на всяко ревване или молба по добре си върви....
-Не....аз съм точно това което търсите сър,просто реших че той е част от-
-Не не е част от схемата,няма и да бъде,просто нещо се е вкиснал,да не ти пука
-Мммм...
Промуча Кук и спря да яде
-Добре де.....какво ви се прави
-Смисъл?
-Ами.....какво правихте с юнги в свободното си време
Джон се сети за хубавите моменти
-Не мога да ти кажа
-Защо?
-Защото чан е тук
-И?
-Ами.......не мисля че искам той да знае
-Ммммм....добре де,тогава какво сте правили което можем да правим тримата
Джон се замисли
-Няма такова нещо....
-Как така?!?!
Ококори се момчето.
Джон започна да се смее защото знаеше че двамата с юнги прайха глупости
-Ами ......така
-Добре кое е най малко малаумното нещо което сте правили
-Да играем на дарц ама с ножове и вместо дъска хора.
-Уау....
Ококори се Кук
-От колко години се занимаваш с Тея работи
Джон се замисли
-Ами бях на 14....следователно 11 години
-Че защо на 14 си почнал.....имаш ли се мейство.
Джон поклати глава
-Точно заради това започнах....
-На 14 ли ги изгуби
-Не...бях на 4 но започнах на 14 защото тогава ми беше ммм....трудният ,най трудният период в моят живот
-Мммм,а сега щастлив ли си
-Не
-Не?????
-Дам
-Защо?
-Защото нямам майка,баща,приятели,семейство , гадже,а човека когото харесвам си има приятелка и не мога да го подчиня
В този момент Кук разбра че говори за чан
-АААААААААА........аааа
И млъкна като последва неловка тишина
Чан така и не яде
-аз се качвам в стаята си
И продължи да е със наведена глава
Джон надигна вежда
-Какво ще правиш сам чан....
И надигна прадичката му като се усмихна
-И защо не яде....има ли й нещо на храната?
Чан се отдръпна
-просто не съм гладен...пък съм изморен
Джон поклати глава.
-Яж и след това лягай щом искаш,става ли.
И взе клечките като му подаде храна към устата
-Джон наистина не съм гладен
И пак сведе глава
Джон завъртя очи и в този момент дойде лекърят
-Джон,време е за лекарствата ти
-А ...не,мерси....не ми се пият
Погледна демонстративно чан и стана от масата като не довърши обяда си.
Кук беше като гръмнат
(Ебаси драмите....)
Чан взе лекарствата и отиде при Джон
- изпий го Джон
И го погледна тъжно
-Махай се ,имам работа
И продължи да пише неща на компютърът си
-но поне ги изпий заради мен
И продължи да го гледа
-Аз като те молих да ядеш ти яде ли.
И го погледна астрого.
-Ако още веднъж ме накараш да повторя че искам да се разкараш от стаята ще стане страшно....надявам се не си забравил думите които ти казах преди обяда.....
И присви очи
-Напусни ......щом се нахраниш можеш да дойдеш да ми ги дадеш...
Каза той и продължи да пише
Чан излезе и въздиша
Отиде долу и почна да се храни...едвам дъвчеше наистина не беше гладен
Не след дълго изяде това в чинията си
Отиде при Джон
Влезе вътре
-готово
Джон присви очи
-Ела тук чан....застани пред мен....
И се даде леко назад от бюрото и се обърна на страни за да бъде с лице към чан щом той мине зад бюрото
Отиде при него и сведе глава
-д-да
Джон го хвана за яката и го дръпна така че устата му да е до носът му
-Дъхни ми захърче
Чан  му духна
- не те лъжа
-мммм....спагети...
И въздъхна
-Добре,дай ми проклетите хапчета
И подаде ръката си
Чан бръкна в джоба си
И ги извади и му ги сложи в ръцете
- ето
Джон ги изпи с кафето си и се усмихна
-Доволен ли си чан?
И целуна бузата му като го дръпна към себе си така че да седне в скута му.
-Обичам те....
И го гушна като пое от аромата му
Чан преглътна
- да доволен...ъммм сега може ли да отида да си почина
Джон надигна вежда
-Ти не ме ли обичаш?
Чан го погледна
-обичам те разбира се
-Ммммм Дечко ....
И го вдигна на ръце така както беше седнал с него .
Заведе го до стаята им и го остави да легне като го зави
-Приятна почивка чан
И целуна чан по челото
Чан леко се усмихна и веднага се обърна на другата страна
Затвори си очите и не след дълго заспа