RP(Abducted)

Глава 13(Завръщане)

Джон въздъхна и излезе от стаята.
Затвори очи и си пое дълбоко дъх.
-Съжелявам чан.....
Имаше толкова неща които му беше спестил
Извъртя поглед и тръгна към долните етажи.
-Кук!
-Тук Джон!
Джон отиде при него
-Обличай се.....отиваме да отвлечем една жена и мъж.
(Ретроспекция)
Джон вървеше по тъмните улички  на градът ,сам преди да се разболее тежко.
Но една жена се плъзна в него.
-Извинявай малдежо....
Портфейлът на жената беше паднал и се бе отворил.
-Няма проблем,всичко е наред
Изтупа дрехите й и се усмихна топло
Джон можеше да е всякакъв но уважаваше добрите хора и възрастни хора.
Наведе се да вземе портфейла й и видя семейна снимка.Видя себе си и баща му.
Взе го и се втренчи в снимката и все пак реши че има объркване
-И-имате красиво семейство....
Жената се усмихна тъжно
-Имах......синът ми......той няма го
-И къде е...попита той.
Стисна зъби и преглътна една огромна буца в гърлото си
-С баща му се скарахме ....опита се да го убие когато беше на .....незнам 3 или 4 години...беше отдавна....и затова просто го оставих.
Джон й заби шамар и се струполи на земята като изгуби съзнание
Жената се паникьоса и извика линейка като дадоха диагнозата му с която е досега
(Край на ретроспекцията)
-Имена?
-Микел и Джи Я
Без повече въпроси те се качиха в колата и отидоха до домът им.
Проспаха ги и ги натикаха в багажника.
Върнаха се късно вечер .
Държаха ги като роби,точно така както държаха чан е началото.С каишките със всичко.
Джон ги вкара долните подземия и ги блъсна в пода като заключи вратата
Писаците за помощ се разнасяха навсякъде из къщата.
-Кой са тея?
Попита Кук като заключи стаята качвайки се двамата нагоре
-най големите изроди в живота ми.....
Очите на Джон бяха толкова празни.....
Чан се събуди обърна се , но не видя Джон до себе си
Излезе от стаята
-Джон
Джон го погледна
-Да?
И надигна вежда като го подмина и се съблече като остана без тениска
Чан потърка очи
-къде беше Джон
-Вършех работа.
Се погледна в огледалото
Имаше следи от нокти по вратът от баща му докато се съпротивляваше.
-Дърто копеле.....
Джон леко прокара пръсти по раната за да забърше кръвта.
Взе една кърпа и започна да почиства раната като междувременно си изпи хапчетата.
-Ти как спа чан?
Чан погледна раната
-кой е това Джон
И отиде пред него
-Какво искаш да така кажеш чан?
И след като се оправи сложи черни кожени ракъвици и тениска
Чан посочи раната на врата му
- Всичко приемам , но няма да търпя да спиш с други Джон
-Какво????
И надигна вежда
-Не съм спал с никой!
Каза той и сърцето му прескочи удър след като чу тези думи
Чан не спираше да го гледа
- Да ти кажа ли нещо грам доверие ти нямам
Джон завъртя очи
-Добре
Каза без много да му мисли
-Тогава приемай че съм спал с друг
И точно до огледалото имаше един огроооомнен нож.
Взе го и започна да си играе с него
-Гледай само аз да не те хвана да го правиш с друг
И се усмихна леко като понечи да си тръгне продължавайки да си го подхвърля
Чан се изсмя
- аз не се казвам Джон...поне държа на човека , когото обичам
-Аха
Измърмори той и слезе долу
-Кук!
-Тук !
-Слизай долу!
Кук слезе долу а Джон освен ножа взе и една бухалка окована с пирони.Всичко други беше долу.
Джон слезе долу
-Я сега да видим.....
-КОПЕЛЕ МАЛКО!ЩЕ ТЕ УБИЯ!
-Аха....окей.
Чан си отиде в стаята седна на леглото
Беше ядосан нз, защо но беше не искаше да се чувства искаше вече да не му пука за Джон
Сипа си вода
Доближи чашата до устните си , но явно я  беше стиснал силно и тя се счупи
Ръката му почна да кърви и беше нарязал малко и устната си
Чан погледна ръката си и се усмихна леко
Джон Започна да мъчи малко по малко майка си и баща си.Макар че майка му нямаше голяма вина тя също го отнесе.
След като Начупи краката на баща си и ръцете на майка си ги пусна
-Ей старче,какво ще кажеш да згънеш прането и да го занесеш в стаята ми.
И погледна жената
-Вещице....от теб искам да заготвиш.
Джон им смигна.
-Ей...Кук....следи ги,ако правят нещо грешно ги наказваш,ясно?
-Разбира се....
И взе един камшик като започна да си играе с него.
-Но Джон,как да зготвя...н-не мога да си-
-Не ми пука какво можеш и какво не,да е готова до час...
И се качи в стаята
Чан просто си лежа и кръвта беше оцапало леглото
Беше си пуснал музика и си затвори очите
Джон като го видя го подмина .
И започна да съблича кървавите си дрехи
-Защо го направи чан?Толкова ли искаш да си тръгнеш от тук че прави опити да се погубиш?
Говореше спокойно джон
Чан се усмихна
- не беше без да искам
-И защо не се погрижи за раните си ами оставяш раните отворени?Искаш да се инфектира ли?Чан го погледна
-какво ти пука Джон
И пак легна
Джон завъртя очи
-Прави си ,не ми пука
Взе ножа който беше върнал до огледалото и направи дълбок разрез на ръката си.
От него изтече брутално много гръв.
Насъбра се локвичка
Усмихна се леко срещу
Метна ножа отново до огледалото.
Погледна раната и облиза леко от кръвта
(Мммммх....защо това е толкова вкусно....)
И прехапа устната си.
Стисна очи,само взе една кърпа,върза я около ръката си колкото да не умре от кръвозагуба и започна да чисти кръвта от под и от леглото
Чан , като го видя веднага стана и отиде при него
Хвана го за ръката
-какво направи бе
Задърпа го към леглото и го бутна да седна
Взе неща да му промие раната и да и сложи бинт
Джон на няколко пъти стисна зъби,наистина много го болеше.
Хвана чан за рамото и започна да го стиска за да заблуди болката.
Не се усети го прекали и щом Чан го превърза и богледна раната му.
-Ммм...
И въздъхна
Придърпа го към себе си и нежно целуна синьото му рамо като го прегърна нежно
-Аз съм идиот.....такъв идиот
И стисна горницата на гърбът му като започна да плаче.Не можеше да се прави на непокист .Не можеше да повярва че след всичко срещна родителите си.Не можеше да повярва че изнудваше чан не можеше да повярва че юнги не е тук,не вярваше на нищо от това.
-Толкова много ме естрах чан
И започна леко да трепери в прегръдките му.
Чан почна да гали гърба му
- аз съм до теб Джон обещавам ти
И целуна челото му
-обичам те нали знаеш
Джон се изправи и не каза нищо.
Не искаше чан да го вижда така.
Излезе и отиде в една стая на най последният етаж.
Тя беше само за Джон.Беше звукоизлорана.
Стаята беше чисто черна,нямаше светлина...никаква,нямаше прозорци а посредата на стаята имаше едно голямо пияно и пред него стол.
Единственото нещо което не беше се променило в Джон беше страстта му към свиренето на пияно.
Той затвори вратата и седна.
Много до бре знаеше къде се намираше всичко макар и че беше мрак.
Беше толкова добър че не му беше нужно да вижда и клавишите.
Седна,и започна да свири докато мрака и спомените го обгръщаха.
Той свиреше и свиреше а сърцето му се късаше.
(Защо всичко е така,защо се случва това....какво мога да направя.....да ги убия ли....да погубя себе си......провалих...отнех толкова животи......толкова съм жалък)
Мислеше си а мелодията не спираше и съдираше все повече душата му
Чан седна на леглото и се чудеше дали беше направил нещо грешно,че Джон така си тръгна
Проми раните си
Излезе от стаята си
Беше огладнял
Отиде в кухнята  и видя една жена
Беше пребита и едвам вършеше нещо
Тя плачеше и държеше ножа но не можеше да мръдне.
Плачеше и Кук дойде да я провери
-Ей ти още ли нищо не си зготвила?Знаеш ли Джон ако те види какво ще те направи?!
Жената поклати глава
-Толкова съжалявам......беше за негово
-Не ми се обяснявай......режи с шибания нож
Удари по плота той и надигна ръката й която държеше ножа а тя изпищя от болка
-Брави......хайде сега по същият начин продължавай да режеш.
Джон нарочно им беше дал задачи които да не могат да изпълнят за да ги тормози
Жената продължи да реже а Кук кимна
-Точно.....справяш се супер
Със всяко клъзване на ножа тя нараняваше ръката си повече
Чан се ядоса и отиде при кук и го бутна
-Ти нормален ли си не виждаш ли, че не е добре...разкарай се МАРШ
И отиде при жената
-оставете на мен
И почна да готви
Кук хвана ръката на чан
-Слушай какво,залагам си главата на майка му!Няма да умра заради такава мърша!
И го остави в коридора като заключи вратата в кухнята
-Давай!
И жената продължи да реже
Чан се ококори
-майка ли
Чан почна да удря по врата
- ОТВОРИ БЕ КОПЕЛЕ ТИ СИ СЪЩИЯТ , КАТО ДРУГИТЕ ЕДНИ ДОЛНИ БОКЛУЦИ
На Кук не му хареса това което чу.Всъщност той харесваше чан.
Излезе от кухнята и заключи след себе си
-Защо викаше бе човек?Какво искаш?
Чан го погледна
- ДА СПРЕТЕ ДА СТЕ ТАКИВА НЕ ВИ ЛИ Е ЖАЛ ЗА ТЕЗИ ХОРА
-Не.
Каза кратко точно и ясно
-Чан....искам да се качиш в стаята си и да бъдеш кротък.Разбери че това е живота,убивай за да не бъдеш убит....
И въздъхна леко
-Принципно ме е жал....но за тези двамата хич.
И се засмя леко
-Хайде върви
И го подмина като отиде да провери баща му
Чан се обърна
-не можеш да ми заповядваш
-Аз не ти заповядвам,съветвам те
Каза той и се усмихна
- и това нямаш право да правиш..аз съвети от боклуци не искам камоли нещо друго
-Както решиш чан.....последствията ще бъдат за теб
И отиде да си върши работата.
Чан завъртя очи
Търсеше Джон
-ДЖОНН КЪДЕ СИ
Джон тамън беше свършил с това.
Излезе и надигна вежда
-Да,кажи?
Джон беше спокоен защото си беше излял цялата емоция
Чан го погледна
- Писна ми да гледам хората как страдат заради вас...и как така майка ти подяволите не беше ли мъртва
Джон го подмина без да му дава обяснения
-Като не ти харесва си стой в стаята ,аз ще се погрижа да не викат
Каза тихо той и продължи да ходи.Чан го настигна и го хвана за ръката
-престани подяволите искам да спреш с това...жената едвам се движи
-Пука ли ми?Не...
И го погледна студено
-Приключихме с разговора чан
-не сме...въобще пука ли ти поне за мен...нали уж ме обичаш, но не си личи
-ЧАН КАЗАХ ЧЕ ПРИКЛЮЧИХ Е ТЕМАТА!!!!
И усвободи ръката си
-ВЪРВИ СИ В СТАЯТА И СИ ПОМИСЛИ КАК СЕ ДЪРЖА ТУКО ЩО
Чан се обърна
-а ти помисли, как ще се чувстваш ако ме загубиш завинаги
И избяга в стаята си...
Влезе вътре
Легна на леглото и мислеше само за това
Джон завъртя очи
И след това седна да чака вечерята.
Чака чака нищо не дойде.
Отиде при майка си
-Къде ми е вечерята?
Жената тамън беше преполовила първият морков.
Погледна го изплашено.
Джон се усмихна
-МАМО,знаеш ли че никога Не сме правили вечеря заедно
Каза той и хвана двете й ръце,стисна ги и започна да реже бързо всичко
И така един час жената умираше
Джон сервира вечерята и даде на майка му да яде там нещо
Баща му обаче се бе справил с работата много бързо и беше заспал
Джон извика чан
-Идвай да ядеш!!!
Чан слезе долу не каза нищо
Този път не седна до Джон
И почна да се храни
-джон?
Попита Кук
-Кажи?
-Какво мислиш да ги правим Тея и ще ми дадеш ли солта.
Джон кимна
-Да,да.
И му я подаде
След това последва тишина
-Джон?
-Чакай....мисля....
И се втренчи в една точка
-Ще ги продадем?
-Че не е ли по добре да ги гръмнем или да ги запазим за слуги
Джон завъртя глава и продължи да яде
-Ако ги убием няма да си го върна,ако ги оставим ще се тормозя с грозните им лица пък и старци не ми трябват...
-И затова ще ги продадем?
-Да ....нека се спасяват,има мн по зли хора от мен,има и по добри....ще видим какъв ще им се падне и колко ще имат да изкупуват грехът си
-Чакай,ти да не си суеверен
-Да,защо?
-М.....знаеш че с това което в момента няма да стигнеш далеч ако следваш тези закони
-М.....тъй като ме гледаш пука ли ми?
Момчето се засмя
-Добре добре....супер .....
И Кук забеляза лека промяна
-Абе чан не трябваше ли да стои до -
-мен?Да,трябваше...
И го сряза с поглед
-Но.......щом смята че не може да си запази мястото ще се погрижа да го заеме някой друг
Засмя се иронично Джон
-Ууууууу.....
Закри устата си Кук и се засмя
-Тежки думи......
Беше леко вкученен
Чан завъртя очи стана и стола падна
- не ми пука ако искаш ме заменяй ако искаш недей
И тръгна към стаята си