Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 3

~Зак~

Когато предишната вечер Дан ми се обади, за да ми каже, че някой е видял убийството на Уилямс, дългогодишен мой длъжник, очаквах да видя всяка друга, но не и нея.

Първоначално само ми приличаше на нея, но щом ме нарече с прякора  ми от гимназията бях сигурен. Но това изобщо не ме успокояваше, ни най малко даже. От една страна защото я познава и не ми е особено приятно, че крака ѝ стъпва в нашия свят, от друга страна знам каква уста има. Сигурен съм, че е видяла нещо, което означава, че ако я пусна веднага ще се разбере за убийството, най-вече от кого е извършено.

Само се питам защо по дяволите тя трябваше да минава по тази шибана улица точно тогава....

Снощи не успях да измъкна нищо от Тара, но тази вечер нямам намерение да повторя тази грешка. Ще разбера какво знае, за да реша какво да я правя.

Отварям, досадно скърцащата врата, и светвам малката лампа. Тара премигва няколко пити, видимо доста зле изглеждаща. Трепери, а и не изглежда да е спала много...не че мога да я виня де. И аз не бих спал завързан за стол, не знаейки къде се намира.

"Чук чук жива ли си или ми съкрати работата на половина?" тя ме поглежда изтормозено, а в очите ѝ се вижда някаква молба.

"Моля те изкарай ме от тук..." гласа ѝ трепереше, аз просто се намръщих и отново седнах пред нея.

"Както ти казах вече няколко пъти ще те пусна, щом разбера какво знаеш, така че започни да пееш като птиче и си кажи истината. Преди да кажеш нещо, което няма да ми хареса, живота ти е на кантар, ката че внимавай." тя изглежда вече отчаяна, защото поклаща леко главата си и следващите думи ги изговаря бързо, все едно не е разбрала, че ги е казала.

"Мамка му да видях двама мъже да убиват някой, като дори нямам на представа какво ставаше...искам просто да се прибера и толкова. Ако те е страх, че ще кажа на никой, не се притеснявай. Няма дори да си помислям за онази вечер...не искам да се забърквам в каквото и да е това." на ръба беше да се разплаче, а аз просто я гледах. Не знаех какво да я правя.

Окей видяла е, но кой ми гарантира, че наистина няма да каже нищо на когото и да било. В гимназията беше с огромна уста, а сега не искам да си помислям каква е станала. От друга страна се разбирахме доста добре преди години...но това е било преди.