Продължението в Лагера....

Аполон нoси Мег на конче

Az mai si bih rekorda, a?

Г.Т. на Пърси
Не искам да звуча като гадняр, но да гледаш как Талия удря шамар на Мегън беше изключително приятно изживяване. Още по-приятна бе да гледам как растенията на Мег забиха Хари в земята. Междувременно Аполон уби дракон, но това не беше чак толкова епично.
Сега вървяхме спокойно към Олимп, влачейки Мегън и Хари по земята. Добре де, Талия ги влачеше, тъй като беше голям ентусиаст. Но истинският проблем беше, че трябваше да измина целия път до Олимп пеша, понеже Аполон не си бил платил сметките и сега Зевс му бил взел колесницата, тъй като "Единсвеното, което правил с нея било да сваля неуспешно мадами по улицата".
Нико изглеждаше странно обезпокоен за нещо и когато го попитах какво е то, получих само едно смурмулечкано "Тихо, Джаксън! Мисля!".
Джейсън си говореше с Мег за нещо твърде неизвестно за моето познание по домати. Или бяха слънчогледи? Все тая.
Аполон се прибираше с ободрена походка, готов до натяква на Хера, че той е свършил нещо смислено днес за разлика от нея. Тя сигурно ще го запрати към стената (както Мади запрати Каси), но това не го интересуваше особено.
Миризмата от трупът на дракона още се усещаше във въздуха и не миришеше особено приятно. Междувременно Джейсън помагаше на Аполон да си измисли речта за пред Зевс. Очевидно в лагер "Юпитер" ги учат и на това! В Лагерът на Нечистокръвните имахме часове по "Как да се измъкнеш от бой с пони", но абсолютно никой не внимаваше в тях.
Сега обаче нещо ме притесняваше - Какво правеше Гроувър? И защо не искаше да сподели? Можех да му помогна с нещо! Вече не си имаме доверие ли?! Всичко това ме караше да ни мога да спя нощем от притеснение...

Г.Т. на Талия
Удовлетворението, което изпитвах от влаченето на тия тупуци по пръстта беше несравнимо! Но разлика от мен Нико не изпитваше особено еуфорични чувства. Мислех си да го питам какво му е, но Джаксън ме изпревари и като видях как Нико го отряза се отказах от идеята си.
Понякога имам чувството, че този човек е или пълната ми противоположност, или моя близнак по душа. Уау, колко съм поетична!
Както и да е... Трябваше да говоря с брат ми по по-сериозен въпрос и го извиках настрани какво учителите ми във втори клас ме викнаха, когато счупих онзи принтер. Беше без да искам, кълна се!
- Какво има?- попита той. А значи ще се прави на невинен!
- Как така какво има? Мацката елф? Символи в стаята ѝ? Отвличане от вещици? Стената? Нищо от това не ти се струва познато?
- Ъъъъм мацката елф не е направила нищо нередно. Тя.. ме помоли да не казвам на никого за произхода ѝ. И това е. За другите неща дори не съм чувал, Талс.
- Аха... а ти и тя да не би да-
- Не, Талс, В името на боговете, не!
- Е, ти я нарече мацка!
- ЗАЩОТО ТИ Я НАРЕЧЕ ТАКА!
- Я не ми викай, келеш такъв!
Мега нагло поведение!
- Талс, не знам нищо за елфи и вещици и не спя с Хейли!
- Ама аз не те питах да ли спиш с нея! Питах дали има нещо между вас! Това е! Ти го извъртя!
- Не съ- Добре, все тая! Няма нищо между нас, приятели сме и аз си имам гадже в името на боговете!
- Аха, вие двамата оправихте ли си отношенията след онова?
Знаех, че не е уместно да подхващам темата за онази ситуация отпреди няколко месеца, но Джейсън така и не ми каза какво е станало на края.
- Мисля, че да.. Ние не говорихме много за това. Просто... оправихме се.
Определено криеше нещо от мен, но реших да не го притискам.
- Добре. Просто ми кажи ако научиш нещо ново за Хейли.
- Разбира се.
И с това брат ми се завърна към преподаването на лекцията на Аполон по "Как да не ядосаме Зевс" все едно той беше голям разбирач - още при първата им среща едва не започна кръвна вражда.
Аз отново продължих да мисля по случая. Не можеше да е случайност нападението на Меган и Хари и отвличането ми от вещици. Никога нищо не е съвпадение. Може би Люк щеше да има предположение. Двамата с Анабет винаги имаха теории. Тези на Анабет даже бяха по-добри, но след като леко се скарахме онзи ден, не мисля, че бе редно да я занимавам с моите проблеми. Но няма да се извиня за нещо, което не е наранило никого. Изказах мнение, за което тя ме попита. Ако беше толкова чувствителна тема за нея можеше да не ми иска "смотаното мнение".
Почти бяхме стигнали до Олимп, когато Мег се просна на тротоара, отказвайки да продължи пътя пеша. И затова Аполон я понесе на раменете си, което аз бих докоментирала, ако имах телефон. Или поне камера.
Влизането в Олимп се оказа по-неприятна задача. Трябваше да се разправям с портиера около 20 Мин, тъй като той твърдеше, че не можем да влезем в асансьора "меришешти на кравешка тор". Все едно той мирише по-различно.
Накрая все пак се качихме до горе и аз изтичах до стаята си с нетърпение да си взема поне 3 душа, след като оставих Меган и Хари на земята до Аполон. Естествено мис Злоба Джуниър трябваше да развали плановете ми.
- Миришеш - коментира богинята седяща на ръба на леглото ми.
- Каво правиш тук, Илития?
Изобщо не ми се занимаваше с нея точно сега.
- Дойдох да видя как си. Все пак споделяме един дом. И един баща.
Ако го каже още веднъж ще я ударя през перфектните ѝ зъби, кълна се.
- И също така да разбера какво знаеш за вещиците. Все пак не всеки ден някой бива отвлечен от психопатки с метли.
Ето, поне тя бе на моето мнение с метлите.
- Мислиш ли, че ако знаех нещо повече сега щях да си приказвам с теб, вместо да изпратя Меган и Хари на заточение.
Лицето ѝ се изкриви в изненадана гримаса.
- Уоу, уоу, уоу... Защо така с лошото към горките хора?
Тя... подиграваше ли ми се?
- Горки хора? Заради тях псувах завързана за кол до моите потни приятели около 6 часа!
Май Илития не знаеше за тая подробност от днешните събития. Ама на нея сякаш ѝ доставяше удоволствие да го чуе.
- Мама спомена за някаква спешна ситуация, която според нея не била толкова спешна, - ама разбира се!- но не предполагах, че е станало това. И кой ви спаси жалките задници?
Значи тя предполагаше, че не можем да се справим сами с онези двамата парцали? Еми... Не, не е права! Можехме! Можех и сама да ги довърша, ако исках. Ама тъпото им, спиращо силите въже ни попречи!
- Аполон и Мег се отзоваха - отговорих накрая.
Защо изобщо си губех времето с нея? Имах си по-важна работа!
- А, Аполон! Чух, че напоследък много идва наляво надясно с вас. Да не би татко пак да го е наказал за някоя глупост.
Кълна се, ще я фрасна в най-скоро време...
- Нямаш ли си по-божествени задачи от това да ме разпитваш за неща, което не ти влизат в работата?
Нахалната ѝ усмивка слезе от лицето ѝ.
- Реших да съм любезна и да поговоря с теб, - как лъже мазно - но щом настояваш, имам и други начини за придобиване на информация.
С тези думи излезе от стаята ми и трясна вратата след себе си.
Отпуснах се спокойно в леглото ми и се нагледах в нощния Ню Йорк през прозореца, когато забелязах Хейли Ниърсън да си говори със странна качулата фигура.

Г.Т. на Джейсън
Мамка му.
Това описваше денят ми. И донякъде животът ми.
Трябваше да обясня на Пайпър защо съм закъснял за уговорката ни с около 5 часа и защо мириша на мухлясал тор (ако изобщо имаше такова нещо) на хората в коридора.
Както и да е, душът беше единственото свято нещо в този ден. С изключение на факта, че ако някой разбереше, че се къпя преди да отида да тренирам, въобще нямаше да ми вземе за светец, но беше по-добре така, отколкото да изгоня всички от тренировъчната зала с миризмата от тъпата мелница.
Тренировките бяха единсвеното, което ми помагаше поне за малко да спра да мисля за останалия свят. Тук, удряйки боксовата круша, се чувствах спокоен поне за кратко време.
И естествено трябваше да бъда прекъснат от сестра ми, която нахлу в залата все едно Кронос е възкръснал отново.
- Трябва да дойдеш. Веднага!
Съдейки по тона ѝ, нямаше смисъл да се противя.
Стигнахме до нейната стая и тя ми посочи към прозореца.
- Погледни!
В началото не разбрах за кое говори, но после го видях. Хейли. И някакъв силует до нея. Изглеждаше сякаш водеха важен разговор.
- Знаеш ли нещо за това? - попита сестра ми.
- Не, Хейли не го е споменавала - отвърнах аз.
Кой ли можеше да е това?
- Някакви предположения? - попитах Талия с надежда.
- Трябва да е свързано с вещиците и Меган и Хари. Сигурна съм. Но нещо липсва. Какво щеше да прави Меган с нас, когато ни отвлече, ако Аполон и Мег не ни бяха спасили?
Не се бях замислял по този въпрос. Но със сигурност тя и Хари имаха някаква цел. Защо иначе да ни събират всички заедно на едно място? Едва ли само за да ни изкормят.
Изведнъж алармата за спешно събрание би и аз и Талия изхвърчахме към тронната зала, преди да приключим с конспирациите.
А когато за последно погледнах през прозореца, качулатата фигура се изпари, осавяйки Хейли сама на тротоара.

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИИИ!! Честит вторник! Надявам се, че си прекарвате добре живота! Моля ви, не ме съдете. Поне не много!