Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 7

~Тара~

Вечер е, а аз и Дан отново сме във фитнеса. Аз на едната бягаща пътека, а той на тази до мен. Стана нещо като наша рутина през последната седмица. Вечер, след като той си е свършил работата, слизахме долу и прекарвахме часове на пътеките.

Това ми действаше добре както физически, така и психически.

Часовете прекарвани тук ме измъкваха от хаоса, в който живота ми се бе превърнал.

С Дан говорихме и бих казала, че доста се сближихме. Оказа се, че той не е дявол като Зак, той беше добър, мил и забавен. Не се държеше надменно с мен, или все едно съм затворник. Имаше ме за свой приятел, както и аз него.

През останала част от дните си стоя в стаята. Не съм виждала Зак от онази случка и се надявам да си остане така. Нямам намерение дори да стоя в едно помещение с него. Само при мисълта за него косъмчетата по тила ми се изправяха, какво остава да съм около него.

"Мисля, че е време да спреш." Дан се засмива докато се подпира на таблото, на пътеката.

"Още малко." отвръщам му с усмивка, а той се засмива.

"Бягаш от три часа, мамка му. Доре не знам как се движиш още."

"Да, да спирам след пет минути." махвам му с ръка, а той се усмихва и поклаща глава.

"Аз мисля, че ще се наложи да спреш веднага." дълбок и плътен глас отеква в залата. Извъртам очи и спирам пътеката като се обръщам към Джеф, който е застанал на вратата. Дан ми подава едно шише с вода, а аз го отварям като преди да отпия поглеждам отново към Джеф.

"И Защо?" надигам шишето и приемам течността.

"Шефа иска да говори с теб, сега." при тези негови думи буца в гърлото ми спира водата и ме кара да се задавя. Закашлям се, а Дан ме потупва по гърба.

"Добре ли си?" пита ме щом спирам да кашлям. Аз само му кимам.

"За какво ще говори с мен?"

"Мислиш ли че знам?" Джеф повдига едната си вежда. "Иска те в офиса сега. И теб също." повдига брадичката си към Дан.

"Добре, качваме се." Дан му отговаря и той си тръгва, като Дан не изостава. Той също тръгва. "Хайде, идваш ли?" обръща се към мен, но не спира да върви.

"Ъм да, да идвам." настигам го и двамата се качваме на третия етаж. Дан почуква на вратата, на офиса му. След като се чува едно приглушено влез, той натиска дръжката, като ми прави път да влезе.