Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 9

~Тара~

Още с влизането в бара или ресторанта или каквото и по дяволите да е това място, ме заля аромата на алкохол, цигари и мнозина различни парфюми.

Наоколо се разхождаха момичета, които бяха почти голи. Танцуваха в скутовете на различни мъже, а те пъхаха пачки в сутиените и гащите им.

Седнахме на една маса, на която двама мъже разговаряха, но щом видяха Зак се здрависаха с него, а той се присъедини към разговора им, и пиенето.

И двамата ми хвърляха погледи, които не ми бяха приятни. Зак не направи нищо по въпроса, така че просто ги игнорирах.

Когато започнаха да говорят за това каква работа са свършили през последните месеци, кои хора и защо са убили, какво и откъде са откраднали или колко наркотици са продали, ме побиваха тръпки. Наоколо е пълно с хора като Зак.

Дяволи

Да не би случайно да съм умряла и да съм попаднала в ада? Възможно ли е?

Покрай мен мина сервитьор с поднос, на който имаше питиета. Аз не се поколебах и си взех едно. Нямах представа какво е, но съм прекалено трезва за всичко това.

Минава известно време преди един възрастен господин да се приближи към нашата маса, или по-точно към Зак. Здрависаха се и размениха няколко думи, като мъжа не пропусна да погледне към мен.

"Бих ли имал честа на един танц с госпожицата?" отново ме поглежда, но този път задържа погледа си върху мен. Зак се засмива и го потупва по гърба.

"Разбира се, приятелю. Заповядай." мъжът дойде до мен и ми подаде ръката си. Аз поглеждам Зак меко казано гневно, но нямам избор така, че се изправям и следвам господина.

Въпреки, че музиката е доста бърза и не става особено много за танц по двойки, той слага ръцете си на талията ми..почти върху дупето ми всъщност. Този господин наистина не знае къде трябва да си държи ръцете.

Насилвам се да се усмихвам, макар че искам да повърна от погнуса...та той може да е на годините на баща ми.

"Нещо не си много приказлива..."

"Ами да не съм." Зак може и да е учтив с него, но аз нямам причина да съм, така че.

"Аз съм Крис. Ти си...?"

"Тара." казвам бързо и са чудя за изход от тази ситуация, защото наистина не го понасям. "Извини ме, трябва да отида до таолетната." той само кима, а аз си проправям път през тълпата и успявам да открия тоалетните.