Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 10

~Тара~

Няколко дълги часа изминаха преди Зак да реши, че е време най-накрая да си тръгваме. Достатъчно се бях наслушала на този техен бизнес.

От както разговаряхме пред клуба, не сме си казали и дума, което е малко странно. Няколко часа без да ми наложи нито едно правило? Това си е цял рекорд, нали?!

Щом влязохме в къщата бяхме посрещнати от една от помощниците. Знам, че тук работят такива, но странно защо не ги бях виждала.

"Ще се изкъпя, след което искам да вечерям." говореше на жената, като гласът му звучеше по-меко от обикновено, но все още също толкова заповеднически.

Аз не казвам нищо, просто тръгвам към стаята си. След като той не ме спира забързвам крачката си. Затварям вратата, след което влизам в банята и свалям грима си.

След като си обличам нещо удобно се тупвам на леглото. Нямам представа колко е часа... е доста късно, в това съм сигурна.

В момента единствено съжалявам, че имах възможността да избягам, но не успях. Ако бях малко по-внимателна и бях избегнала охраната, може би сега щях да съм си у нас....с Джереми. Може би щяхме да гледаме някой филм, докато той ме прегръща и изръсва разни несвързани факти за филма.

Чакай малко...

Той сега е в банята...

Това значи, че мога да вляза в стаята му и да намеря телефона му. Бинго. Не чаках и секунда повече, станах от леглото и изхвърчах от стаята. Тази на Зак беше точно до офиса му. Влязох на пръсти, като първо естествено първо се огледах. Щом чух, че водата в банята тече започнах да търся телефон.

Беше оставил сакото си на леглото, така че проверявам първо него. Щом го вдигам единия му джоб натежава и телефона се оказва там. Едвам се сдържам да не започна да скачам от радост.

Набирам номера на Джереми само за няколко секунди. Клякам зад леглото и поставям телефона до ухото си.

Чува се звънене..

Още едно...

Трето...

Капка по гърба ми...

Четвърто позвъняване...

Чакай какво? Капки?

По дяволите, не. Не може да бъде. Вселената трябва да си прави някакъв як майтап с мен.